![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Също са уредени — каза Омар и се усмихна. — Можеш да бъдеш напълно спокоен, човече.
Един час по-късно спряха пред къщата, където той щеше да прекара своята последна нощ в Швеция, докато всичко утихне и той можеше да се завърне отново у дома. Червена къща с белосани ъгли и стъклена веранда, малко езерце с кей само на петдесет метра от двора, в който те се намираха.
— Никак не е зле, какво ще кажеш? — попита Омар. — Истинска мечта за всеки истински швед.
— Откъде намери това тук? — попита Ара.
— Още един брат — отвърна Омар и разпери ръце в извинителен жест. — Надежден брат — добави той.
„Шведската мечта за собствена вила“, помисли си Ара и кимна. Само на половин час от летището в Скавста и най-малко един километър от най-близкия съсед. Никой не би могъл да упрекне Омар, че е нехаен към подробностите. Тук полицията не би дошла да търси такива като него.
Али и Али внесоха багажа им. Кимнаха на Омар. После двамата се качиха в единия от автомобилите и си тръгнаха. Другия автомобил оставиха, така че Омар да може да го закара до летището на следващата сутрин.
— Най-после сами — каза Омар и се усмихна широко. — Какво ти се прави? Да играеш на карти, да гледаш телевизия, да хапнеш?
— Ти реши — отвърна Ара и вдигна рамене.
— Какво ще кажеш да половим риба — каза Омар и кимна към кея. — Ти нали обичаш да ловиш риба? Помниш ли, когато ходехме на училище? Седяхме на кея с въдиците и разговаряхме за живота.
— Идеята е добра — съгласи се Ара. Точно както по времето, когато Омар и той ходеха на училище.
„Точно както по времето, когато те ходеха на училище“, припомни си Ара два часа по-късно, когато стояха в кухнята и си помагаха да приготвят храната. Омар хвана шест костура, а той самият хвана една таранка. Точно както по времето, когато те ходеха заедно на училище преди двайсет години. Единствената разлика този път беше, че не беше необходимо да бягат от училище, за да могат да хванат някоя и друга риба и да си поговорят за живота.
Тогава телефонът на Омар иззвъня. Първо уводното измърморване, после голямата усмивка. Обичайното извинително кимване към Ара, тъй като той говореше на арабски, който Ара не разбираше.
— Всичко е наред, работата се движи. Ярето е вързано за дървото — каза Омар и се усмихна още по-широко. Кимна и премигна срещу Ара, който и дума не разбра от това, което каза той.
„Ярето е вързано за дървото“, повтори си Афсан Ибрахим и пъхна обратно мобилния си телефон в джоба. Нали по-големият му брат Фаршад му беше разказвал, че така обичал да казва бащата на Омар, великият Абдул бен Кадер, когато разправял за времето, когато ходел на лов като млад във високите планини над Средиземно море. Връзвал яре за едно дърво, за да подмами вълците, които иначе разкъсвали всички овце и кози на семейството.
„Какъвто бащата, такъв и синът“, отсъди наум Афсан и кимна.
114
— Къде са се дянали всички? — попита Бекстрьом и кимна подчертано към жалките останки от това, което само преди няколко дни беше пълна група за разследване на убийство.
— Блад, Алм и Лиса Лам провеждат разпит с адвокат Даниелсон — каза Аника Карлсон. — Росита е болна, а останалите са навън и търсят Окаре и Гарсия Гомес. И нашия таксиметров шофьор, за сведение.
— Росита е божа — каза Бекстрьом. — Нищо сериозно, надявам се?
— Нищо не знам — каза Аника Карлсон и поклати глава. — В болнични е неизвестно докога. — „Освен ако онази дребна, кльощава блондинка не я е качила на някой самолет за Гуантанамо Бей — помисли си Аника. — Американски екипаж, упоена, тип-топ, с червен гащеризон, с белезници на ръцете и краката.“
— Искрено се надяваме, че не е нищо сериозно — каза Бекстрьом със съчувствена усмивка и угрижено поклати глава.
— Да се надяваме — съгласи се Аника Карлсон. „Много внимавай, дебеланко такъв“, помисли си тя.
— Добре — каза Бекстрьом и кимна към Ниеми. — Какво става с нашите отговори от Националната лаборатория по криминалистика?
— Изглежда има раздвижване долу в Линшьопинг — каза Ниеми и прелисти книжата си. — Като започнем с Фон Комер, който вече се намира в ареста, положението е следното…
— Слушам — каза Бекстрьом и се намести удобно на стола си.
— Кръвта по тръжния каталог е негова. По тази точка той няма никакви възражения повече, както може би сигурно знаете…
„Благодари, по дяволите, за това — помисли си Бекстрьом. — Моя е заслугата.“
— Затова пък ДНК-то по възглавницата на дивана не е негово. На някого друг е. Неизвестен дарител, няма го в регистъра.