![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Без коментар — каза Даниелсон. — Освен това той никога не се е представял.
— Задоволете любопитството ни — подкани го Блад. — Тъй като изглежда сме на едно мнение, че е бил в кантората ви и сте разговаряли в продължение на един час и малко отгоре, според това, което чухме от други.
— Както вече казах, нямам никакъв коментар по простата причина, че това би влязло в противоречие с правилата, на които се подчинявам в ролята си на адвокат.
— Чудесно е, че го казвате — намеси се Лиса Лам. — Аз обаче не споделям това схващане.
— Както казах…
— Не ме прекъсвайте — каза Лиса Лам. — Ние имаме достатъчно основания да смятаме, че вашият бивш колега е получил около двайсет милиона крони в неотчетени плащания от Афсан Ибрахим за различни видове правни и други съвети. Пари, с които един адвокат не би трябвало да има нищо общо.
— Както казах… Аз не мога да имам никакви…
— Добре си помислете, Даниелсон — изрече предупредително Лиса Лам.
— Нямам никакви коментари — настоя Даниелсон и поклати глава за по-убедително.
— Не ми оставяте никакъв избор, Даниелсон — каза Лиса Лам и изрази съжаление, като сви рамене. — Разбрах, че имате дело в Атунда днес преди обед.
— Да — каза Даниелсон изумено и погледна за по-убедително часовника си. — Имам най-много още половин час, да преди да…
— Не се притеснявайте — успокои го Лиса Лам. — Ще им се обадя и ще говоря с тях.
— Сега вече не разбирам — каза Даниелсон и видът му показваше, че наистина не разбира.
— Тъкмо реших да ви задържа — обясни Лиса Лам. — И с оглед на ситуацията…
— Но чакайте, чакайте малко — каза адвокат Даниелсон и вдигна ръце в почти умолителен жест. — Нека все пак да си поговорим за това като възрастни хора.
— Тогава да направим последен опит — каза Лиса Лам и се облегна на стола, като скръсти ръце на гърдите си. — Последен опит — добави тя и кимна в очакване.
„Толкова ли беше трудно да изплюеш камъчето?“, помисли си Лиса Лам половин час по-късно, когато криминален инспектор Блад тъкмо беше приключил разпита на адвокат Петер Даниелсон.
— Искате ли да ви поръчам такси? — попита криминален инспектор Алм, когато пребледнелият и облян в пот Даниелсон изхвърча от стаята.
— Няма проблеми — отвърна Даниелсон и поклати глава. — Ще се оправя.
— Радвам се да го чуя — каза Алм. — Защото батерията ми тъкмо свърши.
— Няколко думи на изпроводяк, Даниелсон — каза Блад, докато вървяха по коридора на път към изхода. — Това е от чиста загриженост за вас и вашето семейство, ако не сте разбрали.
— Да? Какво искате да кажете?
— На Афсан Ибрахим може да му хрумне какво ли не — каза Блад и го погледна сериозно. — Повярвайте ми. В най-буквален смисъл.
— Благодаря — отвърна Даниелсон. — Разбирам. И ви вярвам.
— Чудесно — каза Блад. — Пазете се.
112
Началникът на криминалната полиция в Сулна, комисар Тойвонен, беше човек, който живееше професионалния си живот чрез своите задачи, и за да улесни ежедневната си работа, той обичаше да ги подрежда по важност на бялата дъска, която висеше на стената зад бюрото му. От четири дни нещата се развиваха толкова добре, че дългият списък, който обикновено стоеше на дъската му, сега се състоеше само от една задача.
„Да се намерят О, ГГ и шофьорчето“, записано с опростения код на Тойвонен, понеже той не можеше да изключи възможността някой любопитко, който нямаше нищо общо със задачата, да се появи в кабинета му. На обикновен шведски език неговата задача се състоеше в намирането на Окаре и Гарсия Гомес, да ги залови и да се погрижи те да се озоват в пандиза в полицейския участък в Сулна, преди да са намерили онзи свидетел, който Бекстрьом и неговата следствена група искаха да си осигурят.
В обикновения случай задача за половин дузина, докато сега стотина колеги работеха на терен и се очакваше да съдират задниците си от работа, за да може Тойвонен да вземе гъбата за почистване на дъската и да се върне към нормалното си ежедневие. Четири дни, без да открият никаква следа, въпреки че Фредрик Окаре беше два метра висок, екипиран със сто и петдесет килограма мускули, кокали и една сламено руса конска опашка, която се спускаше до средата на гърба му. По всички полицейски стандарти той със сигурност можеше да бъде квалифициран като благодатен за издирване обект.
Такава беше ситуацията от близо четири дни до момента, в който неговият стар другар комисар Хонкамеки му позвъни, за да си поговорят поверително, като финландски братя. Хонкамеки преди това беше командир на оперативна единица от патрулните части в Стокхолм, но от няколко години той беше човекът, който отговаряше за най-чувствителните моменти от разузнаването и издирването в отдел „Убийства“ на Националната следствена служба. Онези, за които никога не се говори. Освен може би с един финландски брат, който като него самия е шведски полицай.