Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Мърсър се събуди от звука на повръщане и когато се разсъни, осъзна, че източникът е той. Горчивата течност изгаряше устата и гърлото му и се събираше под брадичката, докато лежеше на клатушкащия се под. Задушната гореща кабина миришеше като дъното на клетка на животни в зоологическа градина.
— Господи — изстена той. — Не стига, че ме боли, ами и се излагам.
Бе страдал от морска болест само веднъж през живота си и бе забравил колко неприятно е усещането. В стомаха му сякаш имаше кълбо гърчещи се змии, които се опитваха да избягат. Съзнаваше, че е безполезно да се съпротивлява, и продължи да повръща. След като се пречисти, Мърсър се почувства по-добре, но знаеше, че скоро ще започне да му се повдига отново.
Погледна Аги, която лежеше свита на кълбо до него на кърмата на лодката. Мърсър докосна кожата и и въздъхна облекчено. Тя беше топла и цветът и се бе възвърнал. Стисна пръстите и и Аги измънка нещо в съня си. Не беше загубила чувствителността си, затова нямаше опасност да е премръзнала. Бе заспала дълбоко от изтощение, а не бе изпаднала в кома, както той се опасяваше.
Мърсър се вторачи в нея. Аги беше забележителна жена. Ако не беше тя, и двамата щяха да са мъртви. Храднокръвието и на петролната платформа, умението и да борави с уредите на помпите и способността и да действа под напрежение ги бяха спасили. Много хора бяха спасявали живота му, но нито веднъж жена, към която чувстваше… Той сподави емоциите. Не можеше да си ги позволи в момента, затова се залови с по-важни задачи, като първо уви спътницата си в още одеяла.
Моторът тихо бръмчеше. Показанията на уредите бяха нормални. Компасът сочеше, че се движат на север, към сушата. Мърсър намали тягата. Спасителната лодка реагира мигновено и започна да посреща вълните по-агресивно. Аварийната капсула имаше автопилот и той го включи. Според часовника му плаваха от петдесет минути. Това означаваше, че им остават само няколко часа, докато се свържат с Анди Линдстрьом в «Алиеска» и попречат на Кериков да взриви петролопровода. Макар че в южната част на полуостров Кенай имаше повече градове, Мърсър реши да се отправи към континенталната територия. Ландфол беше значително по-близо и той се надяваше да намери предавател или телефон в някое от множеството риболовни селища край залива.
Мърсър разгледа шкафчетата и претърси запасите, за да види дали може да използва нещо. Намери няколко таблетки «Триптон» в медицинския комплект. Хапчетата бяха против морска болест и бяха по-ефикасни преди проявата на симптомите, но Мърсър реши, че няма да навреди, ако глътне няколко, стига стомахът му да ги задържеше. Откри и няколко вълнени анцуга и бързо нахлузи единия, а после облече и спящата Аги. Зад медицинския комплект, пъхнато между две фенерчета, беше вероятно най-голямото му откритие — неразпечатана бутилка бърбън. Въпреки че не познаваше марката, той благодари на Бога за алкохола и отпи голяма глътка. Течността опари вътрешностите му като разтопена стомана.
Мърсър очакваше, че отново ще му прилошее, и остана приятно изненадан, когато стомахът му се успокои от алкохола. Сети се за количеството бърбън, което Хари Уайт поглъщаше всеки ден, и осъзна, че приятелят му може би има право.
След това избърса водата и повърнатото от пода с едно одеяло и после отново се приближи до Аги, като прокара пръсти по гладкото и лице. «Господи, колко е красива.» За пореден път го завладяха чувства, с които не можеше да се справи, но побърза да ги прогони и да се съсредоточи върху реалността на положението им, вместо да фантазира за евентуалното им бъдеще заедно.
Мърсър седна пред контролните уреди, увеличи тягата и включи автоматичния предавател, излъчващ повтарящ се сигнал за бедствие на честота 121,5 мегахерца. Замисли се дали да не използва радиопредавателя, за да се обади за помощ, но знаеше, че към сушата плават най-малко още две спасителни лодки, спуснати от «Омега». Последното, което искаше, беше враговете да разберат, че двамата с Аги са оцелели при потъването на платформата. Засега бяха сами и напълно изолирани от външния свят.
През следващите два часа Мърсър се бореше с морето и с болестта. Двигателят «Сааб» работеше безупречно. Аги продължаваше да спи. Беше изтощена толкова много, че дори силното клатене на лодката не можа да я събуди. Мърсър обаче не извади такъв късмет. Колкото по-дълго пътуваха, толкова по-зле реагираше стомахът му. Той отвори външния люк, за да влезе чист въздух в задушната кабина, но след известно се наложи отново да го затвори, защото през отвора влизаше твърде много вода.