Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Мърсър и Аги бяха запратени към тавана на капсулата, която се преобърна и потъна под водата. Макар че беше херметически затворен, корпусът от фибростъкло не бе направен да оцелява на продължителен престой във водата. След секунди спойките между обшивката и корпуса, започнаха да се скърцат и около един от болтовете проникна вода.
Мърсър успя да се добере обратно до контролните уреди и натисна втория от двата бутона. Пружинените скоби на кабелите се отвориха. Освободена от стремително потъващия жилищен отсек, спасителната лодка се стрелна нагоре към повърхността на залива, заобиколена от фонтани от мехурчета, изскочи над водата и бързо се стабилизира. Мърсър използва остатъка от енергията си, съблече неопреновия костюм и мокрите си дрехи и се сви под одеялата, които извади от шкафчето.
— Успяхме, скъпа — прошепна той на Аги и в просъница си спомни, че бягството от петролната платформа е само половината победа. Същинската битка предстоеше.
Обединени Арабски Емирства
Телевизионният образ беше зърнест и сигналът прекъсваше на всеки няколко секунди заради атмосферни смущения, докато се отразяваше към земята от комуникационния сателит. Жената на екрана стоеше пред внушителната фасада на терминал четири на летище «Хийтроу». На красивото и лице бяха изписани съчувствие и нетърпение. Като професионален репортер от мястото на събитието, тя живееше за такива произшествия. На вратите зад нея се бяха струпали работници от спасителните екипи в тежки защитни облекла, полицаи в униформи и служители в костюми на специалните служби. Инцидентът, който ги бе събрал, бе станал от другата страна на сградата, на пистата, където самолет чакаше разрешение за излитане от екипите за откриване на бомби. Звукът на извънредния репортаж на Би Би Си беше много по-ясен от кадрите, които проблясваха в самолета на Хасан бен Руфти. Оставаха само петнайсет минути до приземяването му в Дубай, най-близкото международно летище до емирство Ажман.
Руфти седеше в главната кабина. Туловището му преливаше от облегалките за ръце на луксозната седалка. Пръстите и устните му бяха мазни от разтопеното масло, капещо от омарите, които ядеше. Току-що бе изсмукал бледорозовото месо от щипките им, когато показаха репортажа, прекъсвайки финансовите новини, които гледаше. Кърпата за хранене на гърдите му беше с размерите на покривка за маса и изцапана в жълто от маслото като памперс, напоен с урина.
Макар че Руфти не прекъсна следобедната си закуска, свинските му очички светнаха.
— Аз съм Микаела Купър и предавам на живо от «Хийтроу», където терористичната заплаха се разрасна до ужасяващ мащаб. Преди двайсет минути, докато летището беше в тревога след бомбената експлозия в главната зала, до боинг 767 на «Бритиш Еъруейз» бе докарана цистерна, очевидно от атентатори самоубийци. Непотвърдени източници съобщиха, че самолетът се е взривил от сблъсъка с камиона. Казаха ми, че телата на истинските членове на екипа на цистерната са намерени в един хангар малко преди експлозията. Гърлата им били прерязани, но отново повтарям, че информацията не е потвърдена. — Тя погледна записките в ръката си и лъскавите и руси коси паднаха на раменете й. Когато журналистката вдигна глава, косите и останаха провесени над издутите и силиконови гърди. — Самолетът е трябвало да замине за Рияд, Саудитска Арабия, преди няколко часа, но е бил задържан от терористичната заплаха, отправена от групировка, наречена «Обединен Кюрдистан». Същите терористи поеха отговорността и за атаката пред Британския музей вчера.
— В края на краищата маймуните са успели — измърмори Руфти, докато гледаше репортажа, а от устата му с формата на черен дроб падаха парченца омар.
Взривяването на гранатата в залата на международния терминал на «Хийтроу» и обаждането до кабинета на управителя на летището бяха спечелили достатъчно време на кюрдите самоубийци да организират атака срещу самолета, в който беше Халид Худари. Докато се готвеше да се върне в ОАЕ и да се срещне с принца, Руфти бързо бе успял да състави план, който бе осъществен блестящо, без да може да бъде свързан с него. Лично той се бе обадил в «Хийтроу» и пилотът го бе уверил, че комуникационните средства на борда на «Хокър» не позволяват сигналът да бъде проследен.