Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Сет! — изкрещя Едуард.
Сет беше приклекнал, все още в агония и гледаше сякаш смяташе да се втурне право в гората.
— Не! — нареди Едуард. — Отиваш си право вкъщи. Сега. Възможно най-бързо!
Сет изскимтя, клатейки огромната си глава настрани.
— Сет. Довери ми се.
Големият вълк се загледа в отчаяните очи на Едуард за един миг и после се изправи и полетя към дърветата, изчезвайки като призрак.
Едуард ме прегърна здраво и после и ние профучахме през сенчестата гора, но по различен път от този, който вълкът беше поел.
— Едуард — преборих се със свитото ми гърло и проговорих. — Какво е станало, Едуард? Какво се е случило със Сам? Къде отиваме? Какво става?
— Трябва да се върнем на игрището — каза ми той с нисък глас. — Знаехме, че има голяма вероятност това да се случи. По-рано тази сутрин, Алис го видя и предаде на Сам и Сет. Волтури са решили, че е време да се намесят.
Волтури.
Прекалено много. Мозъкът ми отказа да направи някакъв извод от думите, сякаш се преструваше, че не разбира. Дърветата се тресяха като минавахме покрай тях. Той тичаше надолу толкова бързо, че усещането беше сякаш падахме стремглаво, изпуснали контрол.
— Не се паникьосвай. Те не са дошли за нас. Просто нормалното евентуално появяване на тези, които обикновено разчистват след такива случаи. Нищо важно, те просто си вършат работата. Разбира се, трябва да са изчислили момента на пристигането си много точно. Което ме кара да вярвам, че никой в Италия не би тъгувал, ако тези новосъздадени бяха намалили сметката на семейство Кълън. — Думите излязоха през зъбите му тежки и сурови. — Ще знам със сигурност какво са си мислели, когато се появят на игрището.
— За това ли се връщаме там? — прошепнах аз. Можех ли да се справя с това? Нежелани картини на диплещи се черни роби пропълзяха в съзнанието ми и аз се постарах да се отърся от тях. Бях близо до точката си на пречупване.
— Това е част от причината. Главно се връщаме, защото ще е по-безопасно за нас да се представим всички заедно. Те нямат причина да ни безпокоят, но… Джейн е с тях. Ако тя разбере, че ние сме сами някъде далеч от другите, това би я изкушило. Както Виктория, Джейн вероятно ще се досети, че съм с теб. Разбира се, Деметри е с нея. Той би могъл да ме намери, ако тя го помоли.
Не исках и да си мисля за това име. Не исках да виждам онова ослепително изискано детско лице в главата си. Странен звук излезе от гърлото ми.
— Шшт, Бела, шшт. Всичко ще бъде наред. Алис може да го види.
Алис може да го види? Но тогава… къде са вълците? Къде е глутницата?
— Глутницата?
— Трябваше бързо да се махнат. Волтури не вярват на примирия с върколаци.
Усещах как дишането ми се ускорява, но не можех да го контролирам. Започнах да се задъхвам.
— Кълна се, те ще са добре — обеща ми Едуард. — Волтури няма да разпознаят миризмата им, няма дори да разберат, че вълците са тук — те не са вид, който им е познат. Глутницата ще бъде добре.
Не можех да разбера какво ми обясняваше. Концентрацията ми беше разкъсана от всичките ми страхове. Ще се оправим, беше казал той преди… и Сет, виещ в агония… Едуард беше избегнал първия ми въпрос, разсейвайки ме с Волтури…
Бях на ръба — държах се само с върховете на пръстите си.
Дърветата бяха замазани петна, които минаваха покрай него като буйни води.
— Какво е станало? — прошепнах отново. — Преди това. Когато Сет виеше? Когато те болеше?
Едуард се поколеба.
— Едуард! Кажи ми!
— Всичко свърши — прошепна той. Едва го чувах от вятъра, който създаваше със скоростта си. Върколаците не бяха преброили своята половина… мислели са, че това са били всичките. Разбира се, Алис не би могла да види…
— Какво е станало?!
— Един от новосъздадените се е криел… Лия го е намерила — доста глупава и самонадеяна постъпка от нейна страна, опитвала се е да докаже нещо. Нападнала го е сама…
— Лия — повторих аз и се усетих прекалено слаба, за да почувствам срам от облекчението, което премина през мен. — Тя ще се оправи ли?
— Лия не е ранена — промърмори Едуард.
Гледах го за една дълга секунда.
Сам, помогни му — беше казал Едуард. На него, не на нея.
— Почти стигнахме — каза Едуард и загледа в една точка в небето.
Автоматично очите ми проследиха погледа му. В небето имаше тъмен пурпурен облак, ниско над дърветата. Облак? Но беше толкова необичайно слънчево… Не, не беше облак — разпознах плътната струя пушек, точно като тази в нашия лагер.
— Едуард — казах аз с едва доловим глас. — Едуард, някой е пострадал.