Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Тя тук ли е? Не, не знам да има причина. — Но синьозелените очи на Ниела за миг се присвиха.
— Знаеш нещо — настоя Егвийн. Защо всъщност да не се възползва малко от покорството на гай-шайн? — Кажи ми какво е, Ниела.
— Знам само, че Авиенда ще ми съдере кожата от бой, ако Кар-а-карн ме завари, че стоя така с мръсното бельо — отвърна мрачно Ниела. Егвийн не знаеше дали и в това е намесен техният джи-е-тох, но Авиенда се държеше със сестра си два пъти по-сурово, отколкото с който и да е друг гай-шайн.
Ниела тръгна към вратата, но Егвийн я хвана за ръкава.
— Когато срокът ти изтече, ще хвърлиш ли бялото?
Въпросът не беше учтив и кротостта на часа се замени гордост.
— Иначе би било подигравка с джи-е-тох — отвърна Ниела. После по устните й полази лека усмивка. — Освен това съпругът ми ще дойде да ме потърси и няма да остане доволен. — Маската на кротост се върна и очите й се сведоха. — Сега мога ли да изляза? Не бих искала да се срещна с Авиенда, ако мога да го избегна, а тя ще дойде в тези покои.
Егвийн я остави да си върви. Бездруго нямаше право да я разпитва — да обсъждаш живота на гай-шайн преди или след бялото беше срамно.
Останала сама, Егвийн се замисли. Какво ли имаше да обсъжда Авиенда с Амис и другите две? Ранд, почти сигурно. Мъдрите винаги се тревожеха за него. Влагоземските Пророчества за Дракона изобщо не ги интересуваха, но знаеха Пророчеството на Руйдийн наизуст. Когато той унищожеше Айил, както твърдеше това пророчество, „отломка от отломката“ щеше да бъде спасена и те смятаха да се погрижат тази „отломка“ да е колкото може по-значителна.
Тъкмо затова бяха накарали Авиенда да стои неотлъчно до него. Твърде близо, за да е прилично. Ако влезеше сега в спалнята, беше сигурна, че ще намери на пода постелка, приготвена за Авиенда. Все пак айилците гледаха на тези неща другояче. Мъдрите искаха Авиенда да го обучи на айилските порядки и обичан, да му напомня, че в жилите му тече айилска кръв, макар и да не е отрасъл сред тях. Въпреки това не беше прилично да се кара една жена да спи в една стая с един мъж.
Егвийн се замисли за какво точно да заговори Ранд, но така и не можа да се спре на нещо и когато той се появи на вратата, изтърси:
— Ранд, трябва да ми помогнеш с Мъдрите; теб ще те послушат. Трябва да подновя обучението си. — Защо лицето му бе така тъжно? Навярно защото не беше чувал нищо от Елейн от дълго време. — Знам, че би искал да чуеш вести от Елейн. Съмнявам се, че Шериам предава на Мъдрите много вести от нея за теб. — Никакви, доколкото знаеше. — Аз съм единствената, на която Елейн би се доверила да прати такова съобщение. Мога да ти ги донасям, стига да убедиш Амис, че съм вече достатъчно силна, за да… да се върна към обучението си.
Съжали, че се изтърва, но той вече знаеше достатъчно за сънебродството, макар и не за Тел-айеран-риод. Почти всичко за сънебродството, с изключение на името, се пазеше в строга тайна от Мъдрите. Тя нямаше право да издава тайни.
— Би ли ми казала къде е Елейн?
— Не мога да ти кажа, Ранд. Нямам право. Не зависи от мен. — И това също беше вярно. Не можеше да му каже дори къде се намира Салидар — отвъд Алтара, някъде по течението на Елдар.
Той се наведе към нея.
— Знам, че е с Айез Седай. Ти ми каза, че онези Айез Седай ще ме подкрепят, или поне че биха могли. Боят ли се от мен? Ще се закълна, че ще стоя настрана от тях, ако се боят. Егвийн, искам да предам на Елейн Лъвския трон и Слънчевия трон. Тя има права и над двата; Кайриен ще я приеме също тъй бързо, както и Андор. Тя ми е нужна, Егвийн.
Егвийн отвори уста… и осъзна, че се кани да му каже всичко, което знаеше за Салидар. Пое си дъх и се овладя. Едно беше да знае, че Ранд е най-силният тавирен след Артур Ястребовото крило, а съвсем друго — сама да попадне в това.
— Няма да ми кажеш. — Не беше въпрос.
— Ранд, съжалявам, че не мога да ти помогна, но наистина не мога. И въпреки това отново те моля ти да ми помогнеш. Знаеш, че и за самия теб ще е от полза.
Той не каза нищо и тя стана и си излезе.
Закрачи по коридора. Чудеше се какво да прави. Трябваше някак да убеди Мъдрите да й позволят отново да влиза в Тел-айеран-риод — законно, така да се каже. Рано или късно, на него щеше да му се наложи да се оправя с Айез Седай в Салидар и само щеше да му е от полза, ако тя успееше преди това да поговори с Елейн или Нинив. Малко я изненадваше, че Салидар все още не беше се свързал с него — какво толкова задържаше Шериам и останалите?
Но едно нещо гореше от нетърпение да съобщи на Елейн. Ранд имаше нужда от нея. Каза го така, сякаш бе най-важното нещо в живота му. Това трябваше да успокои тревогите й дали все още я обича. Никой мъж не би могъл да каже, че има нужда от теб, освен ако не те обича.