Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Ранд остана няколко мига взрян във вратата, затворила се след Егвийн. Толкова много се беше променила от момичето, с което бе отрасъл. В тези айилски дрехи съвсем приличаше на Мъдра — като се изключеше ръстът, разбира се; нисичка Мъдра с големи тъмни очи — но пък Егвийн винаги правеше всичките си неща с цяло сърце. Беше запазила хладнокръвие досущ като Айез Седай. Каквито и дрехи да носеше, искаше да стане Айез Седай и беше готова да пази айезседайските тайни дори след като той й обясни изрично, че Елейн му е нужна, за да съхрани мира между двете държави. За нея трябваше да мисли вече като за Айез Седай. Тъжно.
Той се изправи. Беше изморен, но тепърва трябваше да се среща с кайриенски благородници — Колавер и Марингил, Добрайн и останалите. Както и с тайренците — Мейлан, Араком и цялата им пасмина щяха да се обидят, ако отделеше на кайриенците дори един миг повече, отколкото на тях. А и Мъдрите щяха да чакат реда си за среща с него, също и Тимолан и останалите вождове на кланове тук, с които днес все още не беше се срещал. Защо изобщо му хрумна да напуска Кемлин? Е, беседата с Херид беше приятна; въпросите, които му постави, не бяха от най-приятните, но беше мило да си поговори с някой, който изобщо не помнеше, че е Преродения Дракон. И му бе останало малко време да е сам, без досадната неизменна айилска свита; трябваше да го прави по-често.
Той улови отражението си в едно огледало с позлатена рамка.
— Добре поне, че не й позволи да забележи колко си уморен — каза той на образа си. Един от по-кратките съвети на Моарейн: „Никога не им позволявай да те видят слаб.“ Да, бе започнал да свиква да мисли за Егвийн като за една от „тях“.
Глава 19
Въпрос на тох
Ранд се надяваше, че тази нощ ще поспи добре. Беше достатъчно уморен, за да може почти да забрави за докосването на Аланна, и по-важното — Авиенда я нямаше. Нещо друго обаче го караше да се мята в постелята. Сънища. Винаги си завардваше сънищата, за да не пуска в тях Отстъпници — както и Мъдри, — но преградите не можеха да задържат навън онова, което вече бе вътре. Сънища го връхлитаха — за някакви огромни бели неща като гигантски птичи криле, без птицата, реещи се в небето; за огромни градове с невъзможно високи сгради, сияещи под слънцето, със странни машини, подобни на пчели и на сплескани капки вода, летящи по улиците. Всичко това го беше виждал в огромния тер-ангреал в Руйдийн, но сега всичко беше по-различно. Всичко изглеждаше някак изопачено, цветовете… погрешни, сякаш нещо бе замъглило очите му. Шо-крилата затрептяха, затресоха се и рухнаха, отнасяйки със себе си стотици хора към смъртта. Сгради се трошаха като стъкло, градове лумнаха в пожари, земята се занадига като морска шир, подхваната от буря. И всеки път той се оказваше застанал срещу една красива златокоса жена и виждаше как обичта на лицето й се сменя с ужас. С част от себе си я познаваше. С част от себе си искаше да я спаси, да я запази от Тъмния, от всякаква беда, от онова, което сам той щеше да причини. Толкова много части гъмжаха в него, умът му се пръскаше в ярки искри, всичко пищеше…
Събуди се в тъмното, потен и разтреперан. Сънищата на Луз Терин. Това досега не беше му се случвало — да сънува сънищата на оногова. Остана да лежи буден чак до изгрева. Държеше здраво сайдин, сякаш можеше с него да надвие съня на мъртвия, но Луз Терин си остана безмълвен.
Когато бледият светлик най-сетне се появи в прозорците, един гай-шайн тихо се плъзна из стаята с покрит с кърпа сребърен поднос. Като видя, че Ранд е буден, той не каза нищо, само се поклони и си излезе също така безшумно. Все още със Силата в себе си, Ранд подуши примесено с подправки вино и топъл хляб, мед и масло, и горещата каша, която айилците ядяха на закуска. Освободи Извора, облече се и закопча колана. Кърпата на подноса дори не докосна — не му беше до ядене. Взе Драконовия скиптър и излезе от покоите си.
Девите бяха в дъното на коридора със Сюлин, както и Юриен с Червените щитове, ала не бяха сами. Зад охраната рамо до рамо се бяха стълпили хора. И още няколко вътре в кръга. Авиенда стоеше сред пратеничество на Мъдрите — Амис, Баир, Мелайне и Сорилея, разбира се, а също и Челин от Пушлива вода на Миагома, както и Едарра от Нидир на Шианде, която не изглеждаше много по-възрастна от него. И Берелайн беше с тях, но не и Руарк или някой друг от вождовете на кланове. Това, което имаше да им казва, вече бе казано, а айилците нямаха навик да теглят думи от устата ти. Но защо пък Мъдрите бяха тук сега? Или Берелайн? Зелено-бялата рокля, която тази заран беше облякла, приятно разкриваше голяма част от пищната й бяла гръд.