Аленото цвете и бялото

— Спести ми подробностите.

— Никому нищо не бива спестено, никога! — излайва той. — Ето какво научих през дългия си живот, откакто ходя по тази земя.

— Ако можеше да ходиш, старче, щяхме да се качим на влака и досега да сме се върнали в Лондон.

Настава мълчание, докато той осмисля обидата.

— Наслаждавай се на пейзажа, кучко — присмива се той и кима с грозната си глава към прозореца. — Приятно разнообразие, а? Великолепно!

Шугър му обръща гръб и обгръща още по-плътно тялото си с ръце. Уилям държи на нея, това е сигурно. Дори казва, че я обича — наистина, когато го каза, беше пиян, но не и мъртвопиян! Освен това й позволи да го съпроводи до фермата, макар че можеше на трезва глава да откаже да обсъжда тази възможност. Освен това обеща да я доведе отново — през октомври, което е след… почти седем месеца!

Опитва се да си придаде смелост, като си припомня какъв огромен брой хора получават заплата от Ракъм. Привикнал е големи суми да изтичат от джоба му всяка седмица; не може да се каже, че единствено издръжката на Шугър е някакво изключително и извънредно перо, обременяващо бюджета му. Тя би трябвало да не се възприема като зависеща от сумите, които той отделя за харчене, а по-скоро като част от огромната схема на приходи и разходи, утвърждавана в продължение на поколения. Необходимо е само да вплете своите няколко бода в общата картина, да стане неразделна част от общата тъкан на гоблена. Вече е отбелязала огромен напредък — като си помисли човек, само преди месец беше най-обикновена проститутка! А след половин година, кой знае…

— Той е празнодумец — обажда се полковник Лийк изпод купчината шалове, — и страхливец. Противна личност.

— Кой? — пита раздразнено Шугър и й се иска да бе така добре увита като него, без, разбира се, да споделя и останалата част от съдбата му.

— Твоят парфюмерист.

— Не е по-лош от повечето мъже — отвръща тя. — И е много по-мил от теб.

— Фукльо — киска се старият заядливец. — Никого не обича той, а само мисълта за собствения си тлъст задник на върха на дървото. Готов е да убие човек, за да се издигне, не виждаш ли? Би те проснал в някоя кална локва и би минал по теб, за да не си изцапа обувките.

— Ти не го познаваш изобщо — повишава тя тон. — Какво ли разбира човек като теб от неговия свят?

Вбесен, полковникът се надига така рязко, че Шугър се уплашва да не падне с главата надолу на пода.

— Не съм бил цял живот портиер в бардак, нещастна пачавро! — хрипти той. — Преживял съм повече неща, отколкото би могла да си представиш!

— Добре де, извинявай — казва тя припряно. — Хайде, пийни си още — и тя му подава бутилката с уиски.

— Пих достатъчно — пъшка той и се наглася в гнездото от завивки.