Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— Слънчевата светлина е вредна — хрипти той. — От нея се развъждат червеи в раните на войниците. А в мирно време избеляват тапетите.
Шугър продължава да търкаля този говорещ Сизифов камък нагоре по хълма и се усмихва успокоително на Уилям. „Не му обръщай внимание“, говори усмивката й. „Ние с теб разбираме истинското значение на това място — и на този ден от твоя и моя живот“.
— Точно както и предполагах — биха живели на мой гръб, като паразити, ако не ги следя какво вършат — мърмори Уилям. — Мислят си, че ще повярвам на всяка лъжа, която ми сервират.
Шугър кима съчувствено, подканяйки го да продължи.
— Били започнали да подкастрят старите храсти още преди седмици — казва той иронично. — Мен ако питат, почнали са вчера следобед! Вижте колко са хилави и неподдържани!
Шугър хвърля поглед през рамо. Според нея работниците изглеждат доста по-хилави и неподдържани от лавандуловите храсти.
— На мен всичко тук ми изглежда прекрасно — казва тя.
— Трябваше вече да са започнали да пресаждат разсада — настоява той.
— Тъкмо сега пуска най-лесно корени.
— Кхъ-кхъ-кхъ! — обажда се полковник Лийк.
— Твоите полета са много по-големи, отколкото предполагах — Шугър насочва разговора обратно към обичайните ласкателства. — Изглеждат безкрайни.
— О, но не всичко тук е мое — казва Ракъм. И тъй като са застанали на върха на хълма, той посочва надолу, към дългата редица белосани колове край един от синорите. — Това е границата, която разделя нашите от чуждите насаждения. Лавандулата расте най-добре в съседство с друга лавандула. Пчелите не правят разлика между едни плантации и други. Тези земи са собственост на шест парфюмерийни концерна — моята част е около четиридесет акра.
— Четиридесет акра! — Шугър има много смътна представа какво означава това, но може да прецени, че става дума за пространство, несравнимо по-голямо от Голдън Скуеър, да кажем. Всъщност, ако някой откопае с гигантска лопата всички улици, на които някога е живяла, от замърсената почва под основите им, и ги изсипе насред този обраснал с лавандула рай, те просто ще изчезнат в меката кафява пръст и никой никога няма да ги види отново.
При това Уилям не пропуска да й напомни, че тази ферма е само част от неговата империя. Има други ферми, на други места, и всички те са посветени единствено на лавандулата; китоловни кораби в Атлантика осигуряват спермацет и амбра от убитите китове за парфюмериите „Ракъм“. Шугър оглежда лавандуловото море в краката си и го сравнява с няколкото листенца, скрити в ароматизираните висулки, които носят дамите. Такова изобилие, такова излишество! Есенцията, която се продава срещу значителна сума в миниатюрно шишенце, тук, където се произвежда, е в такова изобилие, че несъмнено се разлива по земята, докато я наливат в цистерни, и работниците газят из нея — поне тя така си мисли. Това е вълшебна и гротескна картина — все едно да си представи как бижутерите газят из купчини скъпоценности, как те хрущят под краката им, докато ги изсипват с лопати в големи чували.
— Наистина, полковник Лийк — обръща се тя към стареца — отчасти умолително, отчасти шеговито. — Всичко това… това е такова великолепие! Признайте поне, че ви осигурих приятно разнообразие в сравнение с пансиона на госпожа Лийк.
— Какво? Приятно разнообразие ли? — Старецът се върти неспокойно на скърцащата седалка, припомняйки си подходящи факти от енциклопедията на злополуките, която носи в главата си. — Овощните градини „Гренвил“ изгоряха до последната клонка само преди две години и половина! — възкликва той тържествуващо. — Загинаха дванадесет души. На 27-ми миналия месец имаше пожар във фабрика „Луцифер“ в Гьотеборг, Швеция — четиридесет и четирима погълнати от пламъците и още девет загинали от раните си! Миналата Коледа изгоря цяла една памучна плантация във Вирджиния, заедно с всички диваци в нея — той млъква за миг, хвърля поглед към Уилям Ракъм и се ухилва злорадо. — Хубав огън може да се накладе от всичко това, а?
— Всъщност, сър — отговаря Уилям с надменно снизхождение, — тук действително се кладе хубав огън, при това всяка година. Както виждате, насажденията са разделени в зависимост от възрастта си. Някои от тях са садени преди пет години, вече за изтощени, и ще бъдат изгорени през октомври. Мога да ви уверя, че огньовете са забележителни — цял Мичъм мирише на лавандула!
— О, каква прелест! — ахка Шугър. — Колко бих искала да съм тук по това време!