Аленото цвете и бялото

Котката няма намерение да проявява повече търпение и започва да мяука, защото знае от опит, че това е сигурен начин да го откъсне от размислите му на теми, които нямат никакво отношение към котешкия й свят. Само след петнайсет минути Хенри е принуден да излезе — облечен, сресан и избръснат, за да търси месо.

Когато се връща, той вече се е овладял донякъде. Движението и свежият въздух са му са се отразили добре; дрехите са се постоплили от допира с тялото му и са се превърнали в част от него, една втора кожа, която той спокойно може да представи на заобикалящия го свят, а не неумела дегизировка. Улиците и къщите в Нотинг Хил са непроменени и по местата си — за да му напомнят, че действителният свят почти няма връзка с изменчивите, нетрайни селения, които вижда в сънищата си. Съприкосновението на краката му с каменните плочи му подейства ободряващо — това е истината, а не някакви си безплътни фантазии. Но най-добре му се отрази това, че видя жената на месаря, и слава Богу, не я пожела. Тя му се усмихна, подаде му обрезките за котката и телешкия език, който купи за себе си, но той не си я представи незабавно как се съблича със сладострастен поглед, разкривайки тяло на богиня. Тя си беше жената на месаря — ни повече, ни по-малко.

— Ето, писано — казва той и хвърля закуската на котката на кухненския под. — А сега ме остави да помисля.

Хенри мисли, докато си приготвя омлет — почти по памет, макар от време на време да хвърля поглед върху един прастар екземпляр на „Нова система за готвене у дома“ от госпожа Ръндел (подарък на Хенри от госпожа Фокс — името „Емелин Фокс“ е написано с избледнели букви и детински почерк на първа страница, а с по-тъмно мастило, с по-уверен почерк над името е добавено: „На моя скъп приятел Хенри Ракъм, Коледа, 1874, от…“). Той пуска щипка от необходимите подправки в цвърчащата локва от разбити яйца, преди те да са се запържили, а после бива погълнат дотолкова от съзерцанието на завъртулките в подписа на младата Емелин, че загаря леко омлета отдолу, преди да успее да го прегъне. Няма значение, става за ядене. Много бедняци в Лондон биха били благодарни да получат и нещо далеч по-неприятно на вкус.