Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Уилям се изчервява от гордост, застанал изпъчен на хълма, вирнал брадичка към своята империя. Какво чудо е съумял да сътвори — той, който до неотдавна бе само един превзет, мизерстващ безделник, а сега е господар на тази огромна ферма, из която дребните кафеникави фигури на работниците се стрелкат сред лавандулата като полски мишки. Звуците от техния труд също му принадлежат, както му принадлежи и ароматът на милионите цветчета, дори и самото небе над тези поля — та ако той не е собственик на всичко това, кой тогава? Е, вярно, Бог все още е считан за универсален собственик на всичко, но нали все пак трябва да се спазват някакви разумни граници? Само някой луд би могъл да твърди, че Бог е собственик на гара Падингтън например, или на някоя купчина оборски тор — защо тогава да се заяждаме с правото на собственост на Уилям Ракъм — върху тази ферма, както и върху всичко, що е над земята и под нея? Уилям си припомня онези редове от Светото писание, които баща му обичаше да цитира пред съмняващия се Хенри: „Плодете се и се множете, и пълнете земята и я владейте’, да се боят и да треперят от вас всички зверове земни“.
Толкова ясно чува думите на стария, та за миг му се струва, че е отново седемгодишен, дошъл за първи път във фермата, и се влачи по петите на по-големия си брат. Баща им, тогава едър тъмнокос мъж, бе избрал лавандуловите поля с надеждата, че това е най-привлекателната част от империята, която синът му щеше да наследи един ден.
— Ами на тези дами и господа позволено ли им е да си занесат у дома по малко от лавандулата, която прибират, татко? — Уилям чува ясно отвъд завесата на годините звънкия като камбанка глас на Хенри — да, това е Хенри, защото Уилям не би задал никога такъв глупав въпрос, никога, дори когато беше седемгодишен.
— Защо им е да си я носят у дома — пояснява Ракъм-старши добродушно на първородния си син, — те и без това са целите просмукани от миризмата й.
— Сигурно им е много приятно да получават такова хубаво възнаграждение за труда си.
Ама че магаре! Хенри винаги си е бил такъв!
Баща им избухва в смях.
— Надали биха се съгласили да работят само срещу такова възнаграждение, моето момче. Освен това трябва и да им се плаща.
Удивлението, изписано по лицето на Хенри, още тогава трябваше да подскаже на стария, че не е подбрал подходящия наследник. Но както и да е… Времето показва кой е по-достоен.
— Ъъъъъ!
Без да обръща внимание на животинското мучене на полковник Лийк, Уилям оглежда още веднъж гордо владенията си, преди да тръгне обратно надолу по Бийви Хил. Всичко изглежда точно така, както когато го видя като малко момче — макар че тези работници не може да са същите, които обработваха земите на Хенри Колдър Ракъм преди двайсет и една години; защото и хората, също като изтощената растителност, биват изкоренявани и унищожавани, когато вече не вършат работа.
Едно набито момиче със сбръчкано лице, нарамило наръч клони, минава край Уилям и гостите му и кимва раболепно, но мрачно.
— Разказвахте ни за петгодишните насаждения, господин Ракъм — разнася се гласът на Шугър.
— Да — казва той на висок глас. Втора работничка с наръч клони на гръб идва след първата. — Някои парфюмерийни фабрики може и да ползват реколта от шестгодишни растения, но такова нещо не може да се случи в „Ракъм“.
— А колко време трябва да мине от засаждането им, за да станат годни за употреба, сър?
— Трябва да са поне двегодишни, но най-качествена е продукцията от преработката на тригодишни храсти.
— А какво количество лавандулова тоалетна вода се произвежда от тях, сър?
— О, няколко хиляди галона.
— Удивително, нали, дядо? — обръща се Шугър към стареца.
— Дядо, а? Че ти нямаш представа кой е дядо ти!
Шугър извива глава, за да се убеди, че момичетата са достатъчно далеч и не могат да ги чуят.
— Ще ни вкараш в някоя беля — съска тя предупреждаващо и разтърсва количката за дръжките. — Да бях взела някой просяк от улицата!
Старецът се озъбва, тръсва грозната си глава и смъква шала.
— Много важно! — хили се той. — От измама полза няма. Маскаради! Преструвки! Ха! Разказвал ли съм ти какво се случи с лейтенант Карп, с когото служихме заедно в последната голяма война? — Той няма предвид потушаването на бунта на племената ашанти, нито дори бунта на сипаите, а Кримската война. — Да видиш какво излиза от разните му там дегизировки. Карп навлече женска рокля и шапка и се опита да мине отвъд противниковата линия — ама духна вятър и му вдигна фустите над главата, та му се видя пушката, дето му се кандилкаше между краката. Направиха го на решето. Ха, ха, ха! Дегизировки!