Кралят

Отпускайки ръка, той се завъртя бавно, боейки се, че това е някаква грешка…

Дъхът излезе от гърдите му като протяжна въздишка при вида на онова, което изникна пред него.

Беше… тя.

Неговата избраница изникна от гъстата мъгла… и появата ѝ го срази, въпреки че остана на крака. О, прелестно видение, чийто нежен дух го караше да чувства чудовището в себе си с мъчителна яснота.

– Как така си тук? – попита тя с треперещ глас.

Кор се огледа наоколо.

– Къде съм?

– Аз… искаш да кажеш, че не знаеш?

– Братството не може да е далеч, ала не виждам нищо в тази прокълната мъгла.

Обвила ръце около тялото си, тя като че ли се разкъсваше… и нищо чудно. Несъмнено се намираха близо до мястото, където тя живееше, макар че Кор нямаше откъде да знае дали от него ги делят метри, или мили.

– Как си? – тихичко попита той. – Ще ми се луната да грееше на небето, та да можех да те видя по-добре.

За сметка на това усещаше уханието ѝ… неповторимото ѝ прелестно ухание. Нейното ухание.

– Позвъних ти – прошепна тя след един дълъг миг.

Веждите на Кор подскочиха.

– Това бе ти? Преди малко?

– Да.

В продължение на една предателска секунда сърцето му заби по-бързо, отколкото ако бе дошъл тичешком тук, за да се види с нея. Ала после…

– Научила си.

– За онова, което направи на Рот.

– Съветът реши така.

– Не се преструвай пред мен.

Кор затвори очи. Уви, наистина не можеше.

– Казах ти, че престолът ще бъде мой.

– Къде са воините ти?

– Сякаш съм дошъл тук, за да изритам Слепия крал от дома му?

Гласът ѝ укрепна.

– Вече му отне онова, което искаше, и използва възлюбената му, за да го сториш. Защо ти е да се хабиш с него?

– Не него дойдох да видя.

Избраницата изпусна рязко дъха си… въпреки че признанието му несъмнено не би могло да е изненада.

И господ да му е на помощ, Кор пристъпи по-близо до нея, въпреки че в името на всичко добро и благоприлично би трябвало да побегне. За него тя бе много по-опасна, отколкото който и да било от братята, особено когато усети едва доловимите тръпки, пробягващи по тялото ѝ.

Начаса стана корав като камък. Невъзможно бе да не реагира.

– Знаеш го, нали? – изръмжа той меко. – Обаждаше се, за да видиш дали не би могла да промениш действията ми? Хайде, можеш да бъдеш откровена… тук сме само аз и ти. Сами.

Тя вирна брадичка.

– Никога няма да разбера омразата ти към този добър мъж.

– Кралят ти? – Кор се изсмя сурово. – Добър мъж?

– Да – отвърна тя разпалено. – Той има безкрайно добра душа, обича своята шелан с цялото си същество и всяка нощ дава всичко от себе си за доброто на расата…