Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Вървейки през черната киша, той отново вдигна ръката с кинжала над рамото си и зарови острието в гръдния кош с такава сила, че върха на оръжието се заби в асфалта.
Когато отново стана на крака, въздухът излезе от носа му като пара от локомотив.
- Претърсете колата и след това трябва да се разделим.
Погледна колко е часът. Полицията на Колдуел беше разочароващо откликваща, дори в тази част на града – и моменталната заплаха от човешка намеса, с която живееше, бе, както винаги, голяма досада. Но с доста късмет щяха да изчезнат сякаш никога не са били тук само за няколко минути.
Избърса острието си, погледна нагоре към небето, изпука врата си и отпусна рамене.
Беше невъзможно да не мисли за срещата на Съвета, която бе насрочена; беше в мислите му цяла вечер. Дали Рот се беше появил? Или беше дошъл само Ривендж и представителите на Братството? Ако кралят наистина се бе появил, Кор можеше да си представи много добре нещата: демонстрацията на сила, предупреждението, след това бързо напускане.
Колкото и силно да беше Братството и колкото и желание да имаше Рот да засили мощта си пред тази група безверни аристократи и подлизурковци, беше трудно да си представи, че мъж, който почти бе убит наскоро, имаше някакви шансове: дори само от собствен интерес, Братството би искало той да е жив, тъй като беше и техен водач.
И точно поради тази причина бе решил да стои настрана.
Нямаше лошо в това да остави Рот да опита да възстанови от загубените си сили, но можеше да изгуби доста в директен сблъсък с Братството пред точно тази публика: потенциалът за допълнителни щети беше прекалено голям. Последното, което той искаше, беше да тласне глимерата към отказване от него… или да ги избие всички наведнъж, докато отстраняваше краля.
Но той всъщност бе открил, благодарение на контактите на Троу, точно къде и кога щеше да се състои събирането. Което беше сега… и в дома на онази жена, от която бойците му се бяха хранили в онази малка къщурка.
Очевидно имаше желание да позволи на други да я използват по своеобразни начини. И съвсем скоро щеше да знае какво бе излязло наяве и това щеше да му го достави говорителят, който беше Елан – ако нямаше друга причина, поради която мъжът бе поискал да се наслади на достъпа си там и да се поизфука малко…
Подсвиркване от задната част на съсипания автомобил го върна в реалността.
Зайфър стоеше до отворената врата на багажника, веждите му бяха смръщени и той извади… увит в найлон пакет от нещо бяло.
- Доста си имат, - каза той и го вдигна високо.
Кор отиде с тежка стъпка натам. Имаше още три такива пакета, просто метнати в багажника, сякаш двамата убийци са били по-загрижени за безопасността си, отколкото за разположението на наркотика.
В този момент от изток се разнесе звук на полицейски сирени, може би заради катастрофата, може би не.
- Ще вземем пакетите с нас, - нареди Кор. – И се разделяме сега.
Глава 54
Общо взето срещата не беше толкова зле.
Докато Сола ставаше от стола си и започна да облича палтото си, Марк се появи зад нея и й помогна да сложи дрехата на раменете си.
Начинът, по който ръцете му се движеха, предполагаше, че е настроен краят на вечерята да е по-скоро началото на остатъка от нощта.
Но не пришпорваше нещата. Пристъпи назад и се усмихна, като направи галантен жест с ръка към изхода.
Като мина пред него, усети нещо като подсъзнателно самообвинение, че не караше кръвта й да кипи… а онзи ужасно агресивен и доминиращ мъж от предната вечер го бе направил.
Щеше да се наложи да убеди либидото си. Или да го нашамари…
Може би по-скоро този мъж да го направи, предложи вътрешна част от нея.
- Не, - промърмори тя.
- Извинявай, какво?
Сола поклати глава.
- Просто си мърморя.
След като минаха през тълпата, стигнаха вратата на ресторанта и уоу, какво прочистване за синусите, когато излязоха навън.
- Е…, - каза Марк, пъхна ръце в джобовете на дънките си, добре развитото му тяло се изпъчи… и все пак дори не успяваше да се доближи до размера на…
Стига.
- Благодаря ти за вечерята, нямаше нужда да плащаш сметката.
- Е, това беше среща. Ти го каза, - той отново се усмихна. – А и аз съм традиционалист.