Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
— О! Разбрахте ме погрешно, почтени майсторе! — човекът изобщо нямаше намерение да напуска работилницата.
Той съвсем безцеремонно пристъпи към стола и седна, кръстосвайки крака.
— Моят Господар иска да купи вещ, сътворена от вашите ръце.
— И какво точно иска да купи от мен? — с явен сарказъм попита джуджето, слагайки ръце на кръста.
Учтивостта си е учтивост, но точно този човек щеше да изхвърли с удоволствие от работилницата си.
— Ето това нещо! — Суовик се надигна от стола и посочи с пръст към искрящия ключ.
За миг джуджето загуби дар слово.
— Да не сте се побъркали, уважаеми?! Елфийски ключ? Той е поръчан от друг клиент, не е за вашия господар! А и защо му е на него?
— М-м-м… моят Господар е човек… — на думата „човек“ Суовик леко се поколеба, — човек с определен вкус. Нека просто да кажем така. Той е колекционер и този невероятен ключ великолепно ще допълни невероятната му колекция.
— Не! — отсече джуджето. — Освен това не разполагате с достатъчно пари, за да купите ключа, а и няма да наруша думата си.
— О! Относно парите не се притеснявайте, майстор Фрахел!
Суовик стана от стола и като пристъпи към масата, на която ключът очакваше последния щрих на майстора, започна да вади камъни от чантата си.
Зъбите на Фрахел изтракаха, а очите му заприличаха на огромни чинии. Човекът сложи на масата драконова сълза — камък, неотстъпващ по нищо на донесения от елфа. След това още един. И още. И още.
— Моят Господар е много щедър, няма да съжалявате — усмихна се Суовик.
Джуджето мълчеше и не откъсваше поглед от камъните, очаквайки всеки момент да изчезнат. Това беше просто невъзможно! Пред него лежеше количество, равно на това, което джуджета и гноми бяха изкопали за последните хиляда години!
Без да дочака отговор, Суовик сложи на масата още два камъка, последният беше просто огромен.
— Съгласете се, любезни майсторе, такава цена си заслужава да се замислите. Нека вашият клиент изчака още седмица, ще направите друг ключ, вече имате достатъчно материал.
— Но ключът все още не е готов, а и още не е надарен с живот! — джуджето убеждаваше сам себе си.
— За това не се притеснявайте, аз лично ще се погрижа и ще му вдъхна живот.
— Човешката магия тук няма да помогне — поклати глава джуджето.
— Освен човешката има и друга магия — усмихна се човекът.
— Друга магия? — Фрахел подозрително присви очи. — Другите са магията на камъка на моя народ и шаманството. Магията на гноми и джуджета не е подходяща за хора, а от шаманството вашето племе може да изучава единствено това на огрите…
— И какво, ако е така? — Суовик сви рамене.
— Кой си ти? — изсъска джуджето, шарейки с поглед из работилницата за нещо по-тежко.
— Толкова ли е важно? Имаме ли сделка? — Суовик посегна към ключа.
— Не — с усилие отсече джуджето. — Вземай си нещата и изчезвай!
— Това последната ти дума ли е?
— Да!
— Много жалко — въздъхна човекът. — Исках да е с добро.
През отворената врата се плъзнаха пет сенки и Фрахел пребледня.
По пътя Елодсса все пак успя да се заблуди и да завие в грешен коридор. В мига, когато му се мярна мисълта, че се е загубил, смуглата кожа на елфа се покри с пот. Въпреки това той не се поддаде на паниката и не се втурна в лабиринта от коридори, а спря и се опита да си спомни целия път. След като тръгна назад и два пъти зави надясно, елфът се оказа в познатия коридор с нисък таван. Оказа се, че е сгрешил броенето на пресечките и затова беше завил в грешната посока.
Останалия път измина без инциденти, макар да му се струваше, че стените нарочно се опитваха да го смажат и да го накарат да диша тежко. Елодсса крачеше по коридора, търсейки познатата врата на работилницата на Фрахел. Пътят се оказа дори по-дълъг, отколкото предния път. Много често му се налагаше да спира, за да се ориентира и да разбере местонахождението си, но това беше цената на разходката без водач. Не пожела да извика джуджето, за да не дойде и Мидла. Когато елфийката беше край него, чувстваше едновременно гняв и вина. Гняв към себе си, че се е поддал на думите на баща си, че Мидла не е подходяща за кралския син. Не бива, виждате ли, да се престъпва древния закон. Той все още я обичаше, а и тя, както подозираше Елодсса, също не го бе забравила.
Най-накрая се озова пред работилницата на Фрахел и без да чука, бутна вратата.