Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
Един поглед беше достатъчен, за да оцени ситуацията. Джуджето лежеше на пода по-мъртъв отвсякога. Над ключа, над неговия ключ, беше застинал човек, протяжено пеейки песен на огрски език, а ключът откликваше с отровни багри, пулсирайки като живо сърце в такт с думите.
Мъжът хвърли поглед към замръзналия елф и рязко подхвърли:
— Убийте го!
Петте орки, застанали до човека, се хвърлиха към елфа, измъквайки ятагани в движение. С’кашът с тихо изсъскване излезе от ножницата, с другата си ръка Елодсса измъкна нож от пояса си и го метна с дръжката напред към човека. Оръжието се преметна няколко пъти по време на полета и се заби дълбоко в гърдите му. Човекът сграбчи дръжката на елфийския кинжал и се свлече на пода. Червеното сияние над ключа примигна за последен път и изчезна. Но да вземе ключа беше невъзможно — първият орк вече вдигаше ятагана си за удар. С’кашът и ятаганът се сблъскаха, разделиха се и отново се сблъскаха. Оркът отскочи назад, изчаквайки да дойдат съплеменниците му:
— Свършен си, изрод!
Елодсса не каза нищо. Разбира се, петима срещу един беше много, но елфът го спасяваше това, че стоеше на вратата и едновременно можеха да го нападнат само двама.
— Наведи се! — раздаде се рязък глас зад него.
Елодсса бързо се наведе и появилият се над рамото му лък стреля. Стрелата се заби дълбоко в окото на орка, принуждавайки го да я сграбчи с ръце, да изпълни с крака предсмъртен танц и да рухне на пода.
Със сърдито бръмчене звънна втора стрела и с възбудено трептене се впи във врата на втория орк, жадно изтръгвайки кръв от него.
Третата стрела Мидла пусна право в лицето на приближаващия враг.
От толкова близко разстояние стрелите вече не бяха ефективни и Елодсса се включи в боя, давайки време на елфийката да остави лъка и да извади мечовете.
Избягвайки удара отдясно, Елодсса вдигна с’каша над главата си, подлагайки плоската страна, за да посрещне стоварващия се ятаган на противника. Оркът се хвана на баналния трик: ятаганът се плъзна надолу по с’каша на Елодсса и благодарение силата на собствения си удар оркът направи неволна стъпка напред, откривайки се странично. Извитият меч на елфа със свистене разцепи въздуха и промушвайки лявата ръка на противника, потъна в незащитения от доспехи хълбок. Едва доловимо движение назад, завъртане около собствената ос с едновременно издърпване нагоре, крачка встрани — и с’кашът разсече шията на ранения враг, принуждавайки главата да се търкулне на пода и да остане някъде под масата.
Елодсса вече се обръщаше да помогне на Мидла, но тя и сама се беше справила с последния орк. Двете извити остриета бяха останали забити в тялото на мъртвия враг. Мидла се беше облегнала на стената и съскайки от болка, превързваше разпорения си от ятагана крак.
— Добре ли си?
— Не, хиляди демони! Каква е тази глупост да слизаш тук сам? А ако не бях успяла да дойда?
— Щеше да се наложи да се справям със собствени сили.
— Със собствени сили — изсумтя Мидла, затягайки последния възел. — Този вълчи храненик успя да ме удари!
— Ще можеш ли да ходиш?
— Не мисля, че ще бъда в състояние да ходя поне месец.
— Трябва да се махаме оттук, не се знае колко орки са проникнали в шахтите.
— Тези ли са избили охраната на далечния вход?
— Най-вероятно. Ще те нося.
Мидла само кимна:
— Вземи остриетата от трупа — те са ми твърде скъпи.
— Добре — Елодсса издърпа оръжията от мъртвия орк, подаде й ги и тръгна към трупа на човека с намерението да измъкне от гърдите му своя кинжал.
Шаманът се оказа късметлия. Все още беше жив, въпреки че на устните му избиваше кървава пяна и се стичаше по брадичката му.
— Ти… — човекът се опита да задържи погледа си на наведения над него Елодсса. — Господарят така или иначе ще притежава ключа.
— Не знам кой е този твой господар, но елфите не се разделят просто така с имуществото си.
Елодсса опря дясното си коляно в гърдите на умиращия, измъкна кинжала и преряза гърлото на шамана, наблюдавайки как кафявите очи се изцъклят. После взе ключа от масата, помисли за миг и бързо събра всички драконови сълзи в лежащата на пода чанта, разсъждавайки съвсем логично, че на мъртвеца те вече не му трябват, а гноми и джуджета все някак ще минат и без тях.
— Мъртъв ли е? — попита Мидла, когато той се приближи до нея и я взе в ръце.
— Да, правеше някаква магия, когато дойдох. Нещо с ключа.
— Това не е наша работа, нека шаманите се оправят. Той на орките ли служеше?