Кралят на зимата

Сенсъм падна на колене и впери поглед в мокрото небе.

— Прости им, Господи! — каза той.

Артър искаше да посети Хълма, но първо се отби при гроба на Норуена, станал място за поклонение на християните.

— Тази жена бе използвана най-безскрупулно — каза ми той.

— Това се отнася до всички жени — намеси се Нимю. Тя ни беше последвала до гроба, който се намираше непосредствено до Свещеното бодливо дръвче.

— Не е така — възрази Артър — Може би това е вярно за повечето хора, но не за всички. Тази жена наистина беше използвана най-безскрупулно, а ние още не сме отмъстили за нея.

— Някога ти имаше възможност да отмъстиш — обвини го остро Нимю, — но остави Гундлеус жив.

— Защото се надявах да има мир — каза Артър. — Следващия път обаче той ще умре.

— Твоята жена ми го обеща — каза Нимю.

Артър потръпна пред жестокостта, която се криеше зад желанието на Нимю, но кимна.

— Гундлеус ще бъде твой — каза Артър. — Обещавам ти.

Той се обърна и ни поведе към върха на Хълма под поройния дъжд. Нимю и аз отивахме у дома, а Артър искаше да види Моргана.

Той прегърна сестра си в замъка. Златната маска на Моргана проблясваше заедно със светкавиците в черното небе. На врата й висеше огърлицата от мечи нокти, облечени в злато, която Артър й беше донесъл от Беноик преди толкова време. Тя се вкопчи в него, жадна за топлина и обич. Аз ги оставих насаме. Нимю, която сякаш никога не беше напускала Хълма, се шмугна през малката вратичка в покоите на Мерлин, а аз хукнах през дъжда към колибата на Гудован. Намерих го седнал пред старото си писалище. Но той не работеше, защото беше ослепял, макар и да казваше, че още може да различава светло и тъмно.

— А напоследък е предимно тъмно — каза той тъжно, след това се усмихна. — Предполагам, че вече си твърде голям, за да мога да те пошляпвам, а Дерфел?

— Можеш да опиташ, Гудован — казах аз, — но не вярвам да има голяма полза.

— Нима е имало някога — избоботи той. — Мерлин ми говори за теб, когато беше тук миналата седмица. Той не стоя дълго. Дойде, поговори с нас, остави ни още една котка, сякаш си нямаме достатъчно котки тук, и след това си тръгна. Дори не остана да пренощува, толкова бързаше.

— Знаеш ли накъде отиде? — попитах аз.

— Никога не казва, но ти къде мислиш, че е отишъл? — попита ме Гудован и в гласа му прозвуча нещо от неговата предишна строгост. — Да търси Нимю. Поне аз така си мисля, макар че защо ли му е притрябвало да търси това глупаво момиче, не знам. Трябва да си намери някоя робиня! — Той замълча и изведнъж се натъжи до сълзи — Знаеш ли, че Себил умря? — попита ме той. — Горката жена. Тя беше убита, Дерфел! Убита! Някой й беше прерязал гърлото. Така и не разбрахме кой. Някой пътник предполагам. Светът отива по дяволите, Дерфел, по дяволите. — За момент Гудован сякаш потъна някъде, но после отново улови нишката на мислите си. — Мерлин трябва да си вземе робиня. Няма нищо лошо в една послушна робиня, а в града има много такива, които за дребна монета ще направят каквото поискаш. Аз използвам къщата до старата работилница на Гулидин. Там има една добра жена, макар че напоследък повече си говорим, отколкото се въргаляме из леглото. Остарявам, Дерфел.