Кралят на зимата

Старейшината, като всички сакси, се беше окичил с рунтави кожи. Те всички много обичаха кожите и имаше защо — малко неща можеха да спрат острието на меча по-добре от дебел слой кожи. Този човек имаше пухкава черна кожа около врата си, ивици от подобна козина висяха на раменете и на бедрата му. Другата част от облеклото му беше от щавена кожа и вълна — къса горна дреха, панталони, ботуши и кожен шлем с парче черна кожа на върха. На кръста му висеше дълъг меч, а в ръката си държеше любимото оръжие на саксите — брадвата с широко острие.

— Загубихте ли се, уелхи? — викна той. („Уелхи“ беше тяхната дума за нас бритите. Тя означаваше „чужденци“ и звучеше презрително.) — Или просто вече не ви си живее?

Той стоеше на пътя ни, разкрачил крака и вдигнал глава, а брадвата почиваше на рамото му. Мъжът имаше кестенява брада и гъста кестенява коса, която стърчеше изпод ръба на неговия шлем. Неговите хора, някои с железни, други с кожени шлемове, и почти всички с брадви, само за секунди изградиха пред нас стена от щитове. Някои от тях държеха на каишки огромни кучета, големи колкото вълци. По-късно разбрахме, че саксите използват такива кучета като оръжие — пускат ги срещу противниковата стена секунди преди да атакуват със своите брадви и копия. Някои наши хора се плашеха повече от кучетата отколкото от саксите.

Аз тръгнах с Артър, който спря само на няколко крачки от водача на саксите. Никой от нас не носеше копие или щит, а мечовете ни лежаха скрити в ножниците.

— Моят господар — казах аз на сакски, — е Артър, защитник на Думнония, който идва при вас с мир.

— Засега — каза мъжът, — имате вашия мир, но само засега — каза той презрително, все пак името на Артър очевидно му направи силно впечатление, защото той го погледна с ново любопитство и след това отново се обърна към мен.

— Ти сакс ли си? — попита ме той.

— По рождение да. Но сега съм британец.

— Може ли вълкът да стане крастава жаба? — смръщи се той. — Защо да не станеш отново сакс?

— Защото съм се заклел да служа на Артър — казах аз, — а тази служба изисква да предам на твоя крал голям дар в злато.

— За крастава жаба, виеш много добре — каза мъжът. — Аз се казвам Тердиг.