Кралят на зимата
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 9545842003
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Монасите изсипаха съдържанието на торбичките върху каменния под. Една монета се търкулна към мен по пода и аз стъпих с крак върху нея.
— Златна монета на император Адриан! — каза Сенсъм, проследил монетата до моя крак. Вдигнах парата. Беше бронзова сестерция с образа на император Адриан от една страна и Британия с тризъбец и щит от другата. Аз стиснах монетата между пръстите си, извих я и я хвърлих на Сенсъм.
— Злато за глупаци, епископе — казах аз.
Такова беше почти цялото съкровище. Имаше изтъркани монети, повечето медни, някои сребърни, имаше железни пръчки, които широко се използваха при размяна, една брошка от нечисто злато, както и няколко брънки от счупена златна верижка. Цялото съкровище струваше не повече от десетина златни монети.
— Това ли е всичко? — попита Артър.
— Ние даваме на бедните, господарю! — каза Сенсъм — Все пак, ако нуждата ви е толкова голяма, бих могъл да добавя и това.
Той свали златния кръст от врата си, който заедно с дебелата верига сигурно струваше четиридест — петдесет златни пари. Епископът неохотно го подаде на Артър.
— Това би могъл да бъде моят личен заем за вашата война, господарю? — предложи Сенсъм.
Артър посегна към кръста, но Сенсъм дръпна ръката си.
— Господарю — каза той, но толкова тихо, че само Артър и аз можехме да го чуем — миналата година с мен се отнесоха много несправедливо. В замяна на тази верига — разтърси той тежките златни брънки, — бих искал отново да бъда удостоен с честта да стана личен свещеник на крал Мордред. Моето място е до краля, господарю, а не тук сред тези болестотворни блата.
Преди Артър да може да отговори, вратата на църквата отново се отвори и вътре се вмъкна Иса с подгизнало наметало. Сенсъм се обърна вбесен към новодошлия.
— Църквата е затворена за поклонници! — озъби се той. — Има си часове за службите. А сега се махай! Махай се!
Иса махна от лицето си мократа коса, захили се и се обърна към мен.
— Те крият всичко край езерцето зад голямата къща, господарю. Всичко е скрито под купчина камъни. Видях ги как скриха там днешната парса.
Артър дръпна тежката верига от ръката на Сенсъм.
— Можеш да задържиш другите съкровища — кимна Артър към разхвърляното на пода, — за да храниш бедната си обител през зимата, епископе. Задръж и огърлицата си, за да ти напомня, че вратът ти е цял благодарение на мен.
Артър тръгна към вратата.
— Господарю! — извика Сенсъм възмутен — Умолявам ви…
— Моли, куче — прекъсна го Нимю и свали качулката си. — Моли! — Тя се обърна и плю срещу разпятието, после плю на пода на църквата и накрая заплю самия Сенсъм. — Моли, боклук такъв — озъби му се тя.
— Мили Боже! — Сенсъм пребледня като видя своя враг. Той отстъпи назад и се прекръсти. За момент сякаш си глътна езика от ужас. Сигурно беше смятал, че Нимю е изчезнала за винаги на Острова на мъртвите. Но не, тя беше тук, в неговата църква и победоносно плюеше, където си пожелае.
— Това е светотатство! О, Исусе Христе! — той падна на колене и се вторачи в гредореда на тавана. — Прати огън от небето! Сега, в този миг!
Артър мина покрай него и излезе под поройния дъжд, който мокреше оброчните панделки, висящи от Свещеното бодливо дръвче.
— Повикай и останалите копиеносци — заповяда той на Иса. Моите хора чакаха извън портите на манастира в случай, че Сенсъм се опита да скрие съкровищата си извън стените на обителта. Но сега копиеносците влязоха вътре в двора, за да ни помогнат да отстраним обезумелите монаси от купчината камъни, които скриваха тяхното тайно съкровище. Някои монаси паднаха на колене, като видяха Нимю. Те знаеха, коя е тя.
Сенсъм изскочи от църквата и се втурна към купчината камъни. Той се просна върху нея и драматично заяви, че ако трябва ще пожертва живота си, за да запази Божиите пари. Артър тъжно поклати глава.
— Сигурен ли си, че искаш да направиш тази саможертва, епископ Сенсъм?
— Боже Господи, Всемогъщи! — изрева Сенсъм. — Твоят раб идва, убит от тези зли мъже и тяхната мръсна вещица! Цял живот съм служил на волята Ти. Приеми ме, Господи! Приеми своя смирен раб!
Последва писък, защото Сенсъм реши, че смъртта беше дошла за него, но беше само Иса, който го хвана за врата и за расото на гърба и внимателно го вдигна от камъните. Отнесе го до езерцето и го пусна в плитката кълна вода.