Кралят на зимата

Сенсъм отчаяно замаха с ръце.

— Монасите от Ивиниум са невежи глупаци, господарю, знаят само да мрънкат молитви. Ако почакате в църквата, може би ще намеря няколко монети за вас.

— Гледай да намериш — каза Артър.

Ние тримата почти бяхме избутани в църквата. Това беше една проста сграда с каменен под, каменни стени и гредоред на тавана. Беше мрачно място, защото светлината влизаше през едни малки прозорчета, покрити с увивни растения. В дъното на църквата имаше каменна маса, върху която стърчеше разпятие. Нимю си свали качулката и плю срещу кръста, а Артър отиде до масата и седна на нея.

— Тази работа никак не ми е приятна, Дерфел — каза той.

— Нима трябва да е приятна, господарю?

— Не трябва да се обиждат Боговете — каза Артър мрачно.

— Разправят, че този Бог — каза Нимю с презрение — прощава. По-добре да обидим такъв Бог, отколкото някой друг.

Артър се усмихна. Беше облечен с обикновена къса дреха, панталони, ботуши, наметало, а на кръста му висеше Екскалибур. Той не носеше нито злато, нито ризница, но всеки би усетил властта, която притежава. В този момент това най-ясно личеше в неговото безпокойство. Той поседя мълчалив известно време, после вдигна поглед към мен. Нимю разглеждаше малките стаи в задната част на църквата и ние двамата бяхме сами.

— Може би трябва да напуснем Британия — каза ми Артър.

— И да предадем Думнония в ръцете на Горфидид?

— След време Горфидид ще постави Мордред на трона — каза Артър, — а това е единственото, което има значение.

— Той ли казва така? — попитах аз.

— Той.

— Какво друго би могъл да каже? — възразих аз, ужасен дори от факта, че моят господар беше започнал да размишлява над възможността да напуснем Думнония. — Но истината е, че Мордред ще стане зависим от Горфидид, а Горфидид няма да има причини да постави на трона един зависим крал. Би могъл да даде престола на някой свой роднина. А защо не на своя син Кенуглас?

— Кунеглас е почтен — убедено каза Артър.

— Кунеглас ще направи каквото каже баща му — отвърнах аз презрително, — а Горфидид иска да бъде Велик крал, което означава, че той едва ли би искал наследникът на стария Велик крал да израсне като негов съперник. Между впрочем, мислиш ли, че друидите на Горфидид ще оставят един сакат крал да живее? Ако вие, господарю, си тръгнете, смятайте, че дните на Мордред са преброени.

Артър не отговори. Седеше там, подпрял ръце на ръба на масата, отпуснал глава с очи вперени в пода. Той знаеше, че съм прав. Знаеше също, че от всички военачалници на Британия той единствен се сражаваше за Мордред. Останалите искаха да видят свои хора на престола на Думнония. А Гуинивиър искаше самият Артър да седне на този трон. Той вдигна поглед към мен.