Кралят на зимата

— Момчето расте, Сенсъм.

— И се учи в правата вяра, надявам се — добави Сенсъм. Ние вървяхме напред, а той отстъпваше. — И какво ви води в нашата малка обител, господарю?

Артър се усмихна.

— Нуждата, епископе, нуждата.

— От Божията милост ли, господарю? — попита Сенсъм.

— От пари.

Сенсъм вдигна ръце.

— Нима човекът, който търси риба, се качва на върха на планината? Нима жадният отива в пустинята? Защо идвате при нас, лорд Артър? Ние, монасите, сме се обрекли на бедност и дори трохите, които нашият скъп Господ разрешава да паднат в скута ни, даваме на бедните.

Той събра грациозно ръцете си.

— Тогава, скъпи Сенсъм — каза Артър, — аз съм дошъл да се уверя, че спазвате обета си за бедност. Войната върви трудно, имаме нужда от пари, хазната е празна, а вие ще имате честта да дадете заем на своя крал.

Нимю, която сега вървеше смирено зад нас като прислужник, беше припомнила на Артър за богатството на църквата. Как ли се наслаждаваше сега на безпокойството на Сенсъм.

— Великият крал Утър, дано душата му почива в мир, освободи църквата от такива принудителни вземания — каза Сенсъм остро — както освободи, за срам и грях и езическите светилища — добави епископът и се прекръсти.

— Съветът на крал Мордред — каза Артър, — отмени това благоволение, а твоето светилище, епископе, се слави като най-богатото в Думнония.

Сенсъм отново вдигна очи към небето.

— Ако една златна монета, господарю, е богатство, то аз с радост ще ти я дам в дар. Но ние сме бедни. Трябва да търсиш своя заем горе на върха — посочи той към Хълма. — Езичниците там, господарю, трупат златни съкровища от векове!

— Хълмът — прекъснах го аз студено, — беше превзет от Гундлеус, когато Норуена беше убита. Каквото имаше, а то не беше много, силурците го взеха.

Сенсъм се престори, че едва сега ме забелязва.

— А, това е Дерфел, нали така? Така си и мислех. Добре дошъл у дома, Дерфел!

— Лорд Дерфел — поправи го Артър.

Очите на Сенсъм се разшириха.

— Слава на Бога! Трябва да благодариш на Бога, Дерфел! Ти се издигаш. Какво щастие е това за мен, скромния служител, който сега ще може да се хвали, че те е познавал още от времето, когато беше само обикновен копиеносец. А сега лорд! Каква благословия! И каква чест е присъствието ти за нас! Но дори и ти, лорд Дерфел, знаеш, че когато Гундлеус нападна Хълма, той ограби и бедните монаси тук. Уви, какви разрушения остави след себе си! Светилището пострада в името на Христос и още не се е възстановило.

— Гундлеус отиде най-напред на Хълма — казах аз. — Знам, защото бях там. Така той даде време на монасите тук да скрият своите съкровища.

— Вие езичниците създавате невероятни измислици за нас християните! Още ли твърдите, че ядем бебета по време на разгулните си пиршества? — изсмя се Сенсъм.