Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Той бързо се отдалечи.
Вървеше и се оглеждаше напрегнато. Всички, които го срещаха, го гледаха особено — те много добре знаеха какъв е той. Една жена изпищя и избяга. Лойд осъзна, че в следващите няколко минути трябва да смени панталоните и ризата в цвят каки с нещо по-френско. Един млад мъж го хвана за ръката. — Елате с мен — произнесе той на английски със силен френски акцент. — Ще Ви помогна да се скриете. И свърна в една странична улица. Лойд нямаше основание да му вярва, но се налагаше да вземе мигновено решение и той го последва. — Оттук — каза човекът и въведе Лойд в малка къща. В необзаведена кухня седеше млада жена с бебе. Мъжът се представи като Морис, жената бе неговата съпруга — Марсел, а бебето — дъщеря им Симон. Лойд си позволи момент на облекчение. Беше избягал от немците! Все още бе в опасност, но поне далеч от улиците и в приятелски дом. Безукорният литературен френски, усвоен от Лойд в училище и в Кембридж, бе станал по-разговорен при излизането му от Испания и особено през двете седмици гроздобер в Бордо.
— Много сте мил — започна той. — Благодаря Ви.
Морис отвърна на френски, явно облекчен, че не се налага да говори на английски:
— Предполагам, че бихте хапнали.
— Със сигурност.
Марсел бързо отряза няколко филии от голям самун хляб и ги постави на масата заедно е бучка сирене и бутилка вино без етикет. Лойд седна и лакомо занагъва. — Ще Ви дам стари дрехи — продължи Морис. — Освен това обаче трябва да опитате да ходите по различен начин. Вървяхте и се озъртахте толкова напрегнато и с такова любопитство, все едно че носехте на врата си знак с надпис „посетител от Англия“. По-добре е да тътрите крака и да гледате към земята. — Ще го запомня — каза Лойд с пълна с хляб и сирене уста. Имаше малка книжна лавица с френски преводи на Маркс и Ленин. Морис забеляза как Лойд ги гледа и обясни:
— Бях комунист до пакта между Хитлер и Сталин.
Това вече приключи — и той енергично отсече с ръка. — Независимо от това, трябва да победим фашизма.
— Аз бях в Испания — обясни му Лойд. — Дотогава вярвах в обединения фронт на всички леви партии. Вече не вярвам. Симон заплака. Марсел извади една едра гърда от разкопчаната си рокля и започна да кърми бебето. Лойд си припомни, французойките не страдат от британските превземки по въпроса. Когато свърши е яденето, Морис го отведе на горния етаж. От не твърде пълния гардероб той извади тъмносин гащеризон, светлосиня риза, бельо и чорапи — износени, но чисти. Добротата на този очевидно беден човек порази Лойд. Той нямаше представа как да му каже „благодаря“. — Оставете униформата си на пода — каза му Морис. — Ще я изгоря. На Лойд щеше да му дойде добре да се поумие, но нямаше баня. Предположи, че е в задния двор. Облече новите си дрехи и проучи вида си в окаченото на стената огледало. Сините френски дрехи му стояха по-добре от армейския цвят каки, но все още изглеждаше като англичанин.
Върна се на долния етаж.
Марсел караше бебето да се оригне.
— Шапка — отбеляза тя.
Морис извади типична тъмносиня френска барета и Лойд си я сложи. Тогава домакинът му притеснено изгледа здравите армейски обуща от черна кожа, прашни, но несъмнено висококачествени.
— Издават Ви — каза той.
Лойд не искаше да се разделя с обувките си. Чакаше го много ходене. — Може би ще успеем да ги състарим? — запита той.
— Как? — Морис изглеждаше скептичен.
— Имате ли остър нож?
Морис извади сгъваем нож от джоба си.
Лойд се събу. Проби дупки на бомбетата, а после направи разрези на глезените. Извади връзките и ги наниза отново, но размърдано. Сега вече изглеждаха като нещо, носено от някой несретник, но продължаваха да му стоят удобно; имаха и дебели подметки, които щяха да изтраят много мили.
Морис го попита:
— Къде ще отидете?
Имам две възможности — започна Лойд. — Мога да тръгна на север, към брега, с надеждата да убедя някой рибар да ме прекара през Ла Манша. Мога да тръгна и на югозапад и да мина границата с Испания. Испания бе неутрална и в големите градове все още имаше Британски консулства. Испанският път ми е познат — два пъти съм минавал по него. — Ла Маншът е много по-близо от Испания — разсъди Морис. — Но мисля, че немците ще затворят всички големи и малки пристанища.
— Къде минава линията на фронта?