Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 159 160 161 162 163 164 165 166 167 ... 384
Перейти на страницу:

Той бързо се отдалечи.

Вървеше и се оглеждаше напрегнато. Всички, които го срещаха, го гледаха особено — те много добре знаеха какъв е той. Една жена изпищя и избяга. Лойд осъзна, че в следващите няколко минути трябва да смени панталоните и ризата в цвят каки с нещо по-френско. Един млад мъж го хвана за ръката. — Елате с мен — произнесе той на английски със силен френски акцент. — Ще Ви помогна да се скриете. И свърна в една странична улица. Лойд нямаше основание да му вярва, но се налагаше да вземе мигновено решение и той го последва. — Оттук — каза човекът и въведе Лойд в малка къща. В необзаведена кухня седеше млада жена с бебе. Мъжът се представи като Морис, жената бе неговата съпруга — Марсел, а бебето — дъщеря им Симон. Лойд си позволи момент на облекчение. Беше избягал от немците! Все още бе в опасност, но поне далеч от улиците и в приятелски дом. Безукорният литературен френски, усвоен от Лойд в училище и в Кембридж, бе станал по-разговорен при излизането му от Испания и особено през двете седмици гроздобер в Бордо.

— Много сте мил — започна той. — Благодаря Ви.

Морис отвърна на френски, явно облекчен, че не се налага да говори на английски:

— Предполагам, че бихте хапнали.

— Със сигурност.

Марсел бързо отряза няколко филии от голям самун хляб и ги постави на масата заедно е бучка сирене и бутилка вино без етикет. Лойд седна и лакомо занагъва. — Ще Ви дам стари дрехи — продължи Морис. — Освен това обаче трябва да опитате да ходите по различен начин. Вървяхте и се озъртахте толкова напрегнато и с такова любопитство, все едно че носехте на врата си знак с надпис „посетител от Англия“. По-добре е да тътрите крака и да гледате към земята. — Ще го запомня — каза Лойд с пълна с хляб и сирене уста. Имаше малка книжна лавица с френски преводи на Маркс и Ленин. Морис забеляза как Лойд ги гледа и обясни:

— Бях комунист до пакта между Хитлер и Сталин.

Това вече приключи — и той енергично отсече с ръка. — Независимо от това, трябва да победим фашизма.

— Аз бях в Испания — обясни му Лойд. — Дотогава вярвах в обединения фронт на всички леви партии. Вече не вярвам. Симон заплака. Марсел извади една едра гърда от разкопчаната си рокля и започна да кърми бебето. Лойд си припомни, французойките не страдат от британските превземки по въпроса. Когато свърши е яденето, Морис го отведе на горния етаж. От не твърде пълния гардероб той извади тъмносин гащеризон, светлосиня риза, бельо и чорапи — износени, но чисти. Добротата на този очевидно беден човек порази Лойд. Той нямаше представа как да му каже „благодаря“. — Оставете униформата си на пода — каза му Морис. — Ще я изгоря. На Лойд щеше да му дойде добре да се поумие, но нямаше баня. Предположи, че е в задния двор. Облече новите си дрехи и проучи вида си в окаченото на стената огледало. Сините френски дрехи му стояха по-добре от армейския цвят каки, но все още изглеждаше като англичанин.

Върна се на долния етаж.

Марсел караше бебето да се оригне.

— Шапка — отбеляза тя.

Морис извади типична тъмносиня френска барета и Лойд си я сложи. Тогава домакинът му притеснено изгледа здравите армейски обуща от черна кожа, прашни, но несъмнено висококачествени.

— Издават Ви — каза той.

Лойд не искаше да се разделя с обувките си. Чакаше го много ходене. — Може би ще успеем да ги състарим? — запита той.

— Как? — Морис изглеждаше скептичен.

— Имате ли остър нож?

Морис извади сгъваем нож от джоба си.

Лойд се събу. Проби дупки на бомбетата, а после направи разрези на глезените. Извади връзките и ги наниза отново, но размърдано. Сега вече изглеждаха като нещо, носено от някой несретник, но продължаваха да му стоят удобно; имаха и дебели подметки, които щяха да изтраят много мили.

Морис го попита:

— Къде ще отидете?

Имам две възможности — започна Лойд. — Мога да тръгна на север, към брега, с надеждата да убедя някой рибар да ме прекара през Ла Манша. Мога да тръгна и на югозапад и да мина границата с Испания. Испания бе неутрална и в големите градове все още имаше Британски консулства. Испанският път ми е познат — два пъти съм минавал по него. — Ла Маншът е много по-близо от Испания — разсъди Морис. — Но мисля, че немците ще затворят всички големи и малки пристанища.

— Къде минава линията на фронта?

1 ... 159 160 161 162 163 164 165 166 167 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)