В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
465. (М. А. Й.). Колко радостно е да усещаме токовете, насочени към нас. Те пораждат неизбежност на отговора. Става съединение и контакт и взаимен обмен на тънките енергии. Цялата сила на Обединението е именно във взаимообмена. Задължително условие е токовете да текат нататък и обратно. При едностранност не се получава съединение и взаимообменът е невъзможен. Много пъти е говорено, че за да получиш трябва нещо да донесеш, макар и нещо малко, срещу което може да се даде. Не донеслият нищо — не получава. Но затова пък колко радостно и вдъхновено е за даващия, когато може да даде с пълна мярка в отговор на пламенното обръщение на сърцето. Малко и много несъвършено се разбира ролята на обръщението. Да получат искат всички, но не могат и не знаят как да се обърнат. От тук и толкова празни обръщения, не донасящи нищо. Цялата работа е в сърцето. Обръщение с цялото сърце не може да остане без отговор. А за това е нужно сърцето да бъде живо. У мнозина сърцето е умряло, макар и още да бие. Мъртвите по сърце не могат да се обърнат. Тях можем да наречем „мълчащи със сърцето си“, за да бъде по-разбираемо. Замлъкналите по сърце или мълчащите по сърце смърдят. Зловонието на смъртта е ужасно. Ужасно е зловонието и на живото тяло, ако духът в него е умрял и сърцето е замлъкнало. Има различни видове смърт. Живите мъртъвци са най-ужасното явление на века. Много такива, умрели духом и в духа, бродят по лицето на Земята. (6.465)
535. (М. А. Й.). Огънят е двигателят на духа, без огън няма напредък. Главната задача е да се удържи огънят в сърцето. Много са гасителите наоколо — волни и неволни, съзнателни и несъзнателни, тъмни, сиви и дори светлеещи. Обременяването пълзи отвсякъде. Поради това за защита на сърдечните огньове е нужна кръгова отбрана. Само Владиката единствен няма никога да обремени огньовете на сърцето. Обръщането към Него винаги стимулира растежа на огньовете. Трябва да разберем практически и жизнено, че мисълта за Владиката е съприкосновение с Огъня — животворец, тоест със Светлината. Кръговата отбрана на сърцето трябва да се разбира като негова готовност за защита от всички потенциални гасители или обременяващи го, включително и от много привидно добри, но можещи да разхитят Съкровището, хора. Защото по закона за скачените съдове всеки взема от горящото сърце. Много Високи Духове са били разкъсани не от враговете, а от своите почитатели, защото са давали без мярка, свръх законната мярка и са допуснали пълно опустошаване на Съкровищницата. (6.535).
(М. А. Й.).Колкото и да е обременен духът от обстоятелствата, все пак справедливостта изисква да признаем, че именно тези трудности и обременености са особено плодоносни с опита и знанията, които донасят. И колкото те са по-напрегнати и непоносими, толкова по-богати и ценни следствия дават. Получаването и придобиването са пропорционални на заплащането. Но мнозина не искат да платят и искат да получат просто така, награбвайки се с повърхностни сведения за възможните постижения и за скритите способности на човека. Даром, обаче, нищо не се дава. Всичко трябва да се заработи и за всичко да се заплати. Пътят на достиженията не е лек. Затова ти, който се боиш от трудностите на живота или който мечтаеш за леки постижения, не приближавай! (7.40)
(М. А. Й.). Съчетаването на Светлината, изпращана от Нас, с огньовете на микрокосмоса има за резултат създаването на нови комбинации в психическата дейност на съзнанието на ученика. Приношението отдолу и Пратката отгоре полагат трасето за светлоносното придвижване на духа. Без това условие е невъзможно изкачването по Стълбата на Светлината. Взаимообменът на привнесените енергии е безусловно изискване. Затова въпросът: „Какво още бих могъл да Ти принеса, Владико?“ е особено важен като поръчителство за все нови и нови постъпления. От едната страна са донесените съдини, а от другата — напълването им с това, което идва от Йерархията. Не донеслият не получава. Но донеслият дори малко — получава. (7.277)