Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Честно казано, Егвийн беше раздразнена. Това, че видя Авиенда след толкова време, щеше да е чудесно, ако тя не й кимна хладно и не се шмугна за среща насаме в шатрата на Амис. Наистина насаме, увери се Егвийн, след като се опита да я последва.
„Не си канена — срязала я беше Амис. — Излез и се поразходи. И хапни нещо. Не е нужно една жена да прилича на тръстика.“
Баир и Мелайне бяха дошли бързо, повикани от гай-шайн, но Егвийн беше изключена. Облекчи я малко, като видя цял низ от Мъдри, които също бяха пропъдени, но само малко. В края на краищата все пак беше приятелка на Авиенда и ако тя си имаше някакви неприятности, Егвийн искаше да помогне.
— Защо си тук? — подвикна зад гърба й Сорилея.
— Дойдох да видя Ранд — отвърна Егвийн и чак се възгордя от това колко спокойно го каза.
Сорилея я изгледа така, сякаш беше измънкала нещо неразбрано, след което придърпа шала на тесните си рамене и каза:
— Не е тук. Отиде в школата си. Берелайн Пейерон намекна, че няма да е разумно да му се досажда, и аз съм съгласна с нея.
Егвийн едва успя да запази лицето си невъзмутимо. Това, че Мъдрите ще се съобразят с Берелайн, беше последното нещо, което бе очаквала. Смятаха я за разумна жена, заслужаваща уважение, което за Егвийн беше пълна безсмислица, и при това не защото Ранд й беше дал власт. Властта на една влагоземка не ги интересуваше кой знае колко. Майенката се фръцкаше в скандални облекла и флиртуваше безобразно — стига да не правеше и нещо повече от флиртове, нещо, за което Егвийн беше мрачно убедена. Изобщо не беше подходящият тип жена, на която Амис да се усмихва като на любимата си щерка. Нито Сорилея.
Несдържани мисли за Гавин се зареяха в главата й. Ама онова беше само сън, при това негов сън. Нищо общо нямаше с това, което правеше Берелайн.
— Когато бузите на една млада жена се изчервят без видима причина — каза Сорилея, — обикновено е намесен някой мъж. Кой мъж ти е привлякъл интереса? Можем ли да очакваме, че ще положиш скоро брачния венец в нозете му?
— Айез Седай рядко се омъжват — отвърна й хладно Егвийн.
Сорилея изсумтя. Девите и Мъдрите можеше да са решили, че тя не е Айез Седай, докато се учи при Амис и останалите, но Сорилея бе отишла още по-далече. Тя, изглежда, вече смяташе, че Егвийн е станала айилка. А и едва ли съществуваше нещо на този свят, в което Сорилея да не смяташе, че има право да си пъхне пръста.
— О, ти ще се омъжиш, момиченце. От тебе няма да стане Фар Дарейз Май, та да си въобразяваш, че мъжете не са нищо повече от забавление. Тези бедра са създадени да раждат бебенца и ти ще ги имаш.
— Би ли ми казала къде мога да намеря Ранд? — попита Егвийн по-плахо, отколкото й се искаше. Сорилея можеше и да не е сънебродница и със сигурност не притежаваше дарбата на Пророкуването, но можеше да бъде толкова категорична, че всичко, което казваше, изглеждаше неизбежно. Бебетата на Гавин. Светлина, как можеше да има тя бебета от Гавин?
— Ей натам — каза Сорилея. — Да не е Сандуин, оня левент от Верните в кръвта, дето го видях да се мотае край шатрата на Амис вчера? Белегът през лицето му много го краси…
Сорилея продължи да изрежда имена, докато водеше Егвийн из палата, като все я поглеждаше лукаво. Освен това най-старателно изреждаше качествата на всеки мъж, и тъй като това включваше описание как изглежда без дрехи — айилските мъже и жени използваха общи потилни, — Егвийн на няколко пъти се изчерви.
Най-сетне стигнаха до покоите, в които Ранд щеше да прекара нощта, и Егвийн влезе в гостната. За щастие Мъдрата, изглежда, си имаше друга работа и се махна.
Егвийн чу тихи стъпки в спалнята. Щом Ранд можеше да си прескача когато му хрумне от Кемлин до Кайриен, сигурно можеше да скочи и направо в спалнята си. А може би някой — или нещо — го чакаше! Тя обгърна сайдар и запреде няколко гаднички неща, готова да ги използва. Някаква гай-шайн излезе с ръце, отрупани с чаршафи, и се сепна, щом я видя.
Ниела стряскащо напомняше на Авиенда, докато не се сетиш, че трябва да добавиш още шест-седем години към това лице, може би не толкова мургаво и малко по-пълничко. Сестрата на Авиенда не беше Дева на копието; тъкачка беше и сега бе изслужила доста над половината от своята година и един ден.
— Очакваш ли Ранд да се върне скоро? — попита Егвийн.
— Кар-а-карн си идва, когато той реши — отвърна Ниела със сведени очи. Това наистина изглеждаше непривично; на това лице досущ като на Авиенда, макар и по-пълно, кротостта никак не подхождаше. — Ние трябва да сме готови, когато се върне.
— Ниела, имаш ли някаква представа защо Авиенда трябва да се затваря насаме с Амис, Баир и Мелайне? — Със сигурност нямаше нищо общо със сънебродството: в него способностите на Авиенда бяха толкова, колкото и на Сорилея.