Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
В една голяма битка, състояла се между Италик и неговите съперници, Италик излезе победител и победата му беше толкова безспорна, че той забрави моите съвети и се умори да ласкае германската независимост и суета: взе да командува своите танове. Те го изхвърлиха начаса. По-късно отново бе върнат на престола с въоръжената помощ на едно съседно племе, а сетне — отново свален. Не се опитах да се намесвам: в Запада и в Изтока сигурността на Римската империя се крепи предимно на вътрешните разногласия между нашите съседи. Когато пиша тази книга, Италик отново е цар, но много го мразят, макар да удържа голяма военна победа срещу катите.
По същото време станаха неприятности още по на север. Управителят на Долни Рейн почина неочаквано и врагът наново започна да прави набези през реката. Имаха един способен водач, подобен на нумидийския Такфаринат, който ни бе създал големи неприятности по времето на Тиберий: подобно на Такфаринат и той беше беглец от нашите помощни легиони и бе набрал значителни тактически познания. Ганаск му беше името, фризиец, и провеждаше бойните си действия на широка нога. Успя да плени няколко от леките ни речни кораби и тръгна да пиратствува по бреговете на Фландрия и Брабант. Новият управител се наричаше Корбулон, човек, към когото не хранех лични симпатии, но чиито дарби използувах с благодарност. На времето Тиберий беше назначил Корбулон за главен надзирател на пътищата и той скоро му изпрати безпощаден доклад за корупцията на предприемачите и за нехайството на провинциалните магистрати, чийто дълг беше да се грижат за доброто състояние на пътищата. Обосновавайки се на доклада, Тиберий бе глобил обвинените с големи суми; постъпката му бе несправедлива, защото пътищата бяха оставени да се разбият от предишни магистрати и тези предприемачи имаха единственото задължение да поправят най-повредените места. Когато Калигула наследи Тиберий и започна да усеща нужда от пари, между многобройните си други хитрини и измами той измъкна отново доклада на Корбулон и глоби отново всички предишни провинциални магистрати и предприемачи със същите суми, с които на времето Тиберий ги беше глобил; натовари Корбулон да събира парите. Когато аз пък наследих Калигула, върнах обратно глобите и задържах от парите само толкова, колкото трябваха, за да се свърши работата — около една пета от цялата сума. Нито Калигула, нито Тиберий бяха използували сумите за поправка на пътищата и те вече бяха в невъзможно състояние. Аз наистина ги поправих и издадох нарочни пътни разпореждания, като ограничих преминаването на тежки частни коли по селските пътища. Тези коли нанасяха много по-големи щети, отколкото селските каруци, които носеха стоки в Рим, и според мен не е правилно провинциите да плащат лукса и удоволствията на богатите безделници. Ако някой богат римски конник желае да посети селските си имения, да го стори с носилка или да отиде на кон.
Всъщност сега разправям за Корбулон. Знаех го за строг и точен човек, а гарнизонът в Долната провинция имаше нужда от суров началник, да затегне дисциплината: управителят, който умря, бе прекалено мек човек. Пристигането на Корбулон в главната му квартира в Кьолн напомняло много на пристигането на Галба в Майнц. (Сега Галба беше управител на Африка.) Той наредил един войник, който стоял на пост при вратата на лагера с раздърпана униформа, да се набие с пръчки. Войникът бил небръснат, косата му не била подстригвана от цял месец, а военната му плащаница била яркожълта вместо униформеното червеника-вокафяво. Наскоро след това Корбулон екзекутирал двама войници за „захвърляне на оръжията пред лицето на врага“; копаели окопи и били оставили мечовете си зад палатките. Това подплаши войниците и те се стегнаха, а когато Корбулон ги поведе в сражение срещу Ганаск и им показа, че не само държи на дисциплината, но е и способен пълководец, те сториха всичко, каквото се искаше от тях. Войниците, или поне старите войници, всякога предпочитат опитните военачалници, колкото и да са строги, пред невежите — колкото и да са човечни.