Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

— Италик, не забравяй, че ставаш цар на един свободен народ. Ти си образован като римлянин и си свикнал с римската дисциплина. Не очаквай от твоите съплеменници същото, каквото би очаквал един римски магистрат или военачалник от своите подчинени. Германците могат да бъдат увещани, но не и насилени. Ако един римски командир каже на своя подчинен: „Легате, отведи еди-колко си войници еди-къде си и там вдигнете защитен насип толкова и толкова дълъг и еди-колко си широк и висок“, подчиненият му отговаря: „Слушам, командире“: тръгва безропотно и насипът е готов след двадесет и четири часа. Но на херусците не можеш да им говориш така. Те ще желаят да знаят защо точно искаш да се издигне насипът и срещу кого и дали няма да е по-добре да изпратиш друг някой по-незначителен човек да извърши подобна позорна работа — защитните насипи са признак на страхливост, ще ти каже той — и ще иска да разбере какви подаръци ще му дадеш, ако склони, по своя добра воля, да ти свърши тази работа. Изкуството да управляваш твоите съотечественици, драги Италик, се състои в това, никога да не им даваш пряка заповед, а да изразяваш желанията си ясно, представяйки ги под формата на политическа препоръка. Нека твоите танове си мислят, че те ти правят услуга и по този начин почитат и себе си, като изпълняват тези желания по своя собствена воля. Ако има да се върши някаква неприятна или неблагодарна работа, представи я като въпрос на съревнование между тановете — кой от тях да бъде почетен да я подхване, и никога не забравяй да се отблагодаряваш с гривни и оръжия за услуги, които в Рим се смятат за нещо в реда на нещата. И най-вече бъди търпелив и никога не се оставяй да те разгневят.

Тъй той тръгна с големи надежди, подобно на Мехердат, и бил приет благосклонно от повечето танове, ония, които съзнавали, че нямат изгледи да стъпят на освободения престол, но, от друга страна, завиждали на местните претенденти. Италик не знаеше интригите във вътрешната политика на херусците и от него можеше да се очаква, че ще постъпва незаинтересовано. Но имало там неколцина, които се смятали достойни да заемат престола, те временно забравили недоразуменията си, за да се обединят срещу Италик. Очаквали, че Италик от невежество скоро ще създаде хаос в управлението, но той ги разочаровал, управлявайки по забележително мъдър начин. Затова тръгнали да се срещат с главатарите на съюзническите племена, за да ги подбуждат срещу него, назовавайки го римски узурпатор. „Свърши се вече с древните свободи на Германия — оплаквали се те, — възтържествува властта на Рим. Няма ли ни един от местните херусци, достоен за нашия престол, та трябваше синът на оня Флавий, шпионина и предателя, да го узурпира?“ С тези думи събрали голяма патриотична войска. Но поддръжниците на Италик заявили, че той не е узурпирал трона, а го е приел по молба на мнозинството от племето; и че той е единственият принц от царско коляно и макар да е роден в Италия, усърдно се е запознал с германския език, обичаи и оръжия и управлява много справедливо; и че баща му Флавий съвсем не е бил предател, а, напротив — дал е клетва за приятелство с римляните, одобрена от целия народ, включително и от брат му Херман, и за разлика от Херман не я е нарушил. А що се отнасяло до древните свободи на германците, това били лицемерни приказки: защото ония, които ги приказвали, били готови да съсипят народа, подхващайки нови междуособни войни.