Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Ето какво обяснение дават моите учени приятели. Луната, която се върти в орбита под Слънцето — или непосредствено под него, или от него, я делят планетите Меркурий и Венера (това е спорна точка и не засяга въпросния случай), има надлъжно движение, подобно на Слънцето, и едно вертикално движение, каквото вероятно също има и Слънцето; но тя извършва и едно движение на ширина, което никога не се извършва от Слънцето. Тъй че, когато поради това движение на ширина Луната попадне точно под Слънцето над главите ни и премине невидимо под неговия заслепяващ диск — невидимо, защото Слънцето е толкова лъчезарно, че през деня, както ви е известно. Луната се превръща в нищо, — тогава лъчите, които обикновено се спускат от Слънцето към Земята, се препречват от намесата на Луната. За някои от земните обитатели това препречване трае по-дълго, отколкото за други, в зависимост от географската точка, на която се намират, а има и такива, които изобщо не са засегнати от него. Истината е, че Слънцето не губи светлината си, както си го представят невежите, и съответно стига в пълната си сила до всички хора, между които и него не е застанала Луната.

Ето, това е простичкото обяснение на слънчевото затъмнение — същото, както когато някой от вас засенчи с ръка пламъка на маслената лампа или на свещта и изведнъж цялата стая потъва във временен мрак. (Лунното затъмнение пък се получава, щом Луната навлезе в конусообразната сянка, хвърляна от Земята, когато Слънцето е под нея; това се случва само когато Луната преминава през средната точка в своето движение на ширина.) Повелявам в областите, които ще бъдат засегнати от затъмнението, посочени на приложената карта, магистратите и другите отговорни длъжностни лица да вземат всички предпазни мерки срещу създаване на паника и за предотвратяване на кражби под прикритието на тъмнината и да забранят на хората да се вглеждат в Слънцето по време на затъмнението или ако го правят, то да бъде през парчета от рог или през стъкло, потъмнено на пламък от свещ, защото онези с по-слаби очи биха могли и да ослепеят.

Вярвам да съм бил първият властелин от създаването на света насам, който е издал подобна прокламация; а тя даде и много добри резултати, макар естествено селяните да не разбираха думи като „надлъжно движение“ и „движение на ширина“. Затъмнението стана точно както бе предсказано и празненството се състоя както обикновено, само че бяха принесени допълнителни жертвоприношения на Диана, като богиня на Луната, и на Аполон, като бог на Слънцето.

През следващата година се радвах на добро здраве и никой не се опита да посегне на живота ми, а единственият преврат, който бе замислен, завърши по най-позорен начин за своя подстрекател. Това беше Азиний Гал, внук на Азиний Полион и син на първата съпруга на Тиберий, Випсания, от Гал, за когото тя се омъжи след това и когото Тиберий толкова мразеше, че накрая го уби с гладна смърт. Странно е доколко понякога името съответствува на самия човек. Гал означава петел, Азиний означава магаре, а пък Азиний Гал беше най-съвършеното вироглаво магаре заради своята напереност и глупост, каквото човек едва ли ще може да намери, та ако ще да обикаля Италия дори цял месец. Представете си само, че нито си беше осигурил войска, нито бе събрал някакви суми за този свой преврат, а разчиташе единствено на силата на личността си, подкрепяна от благородството на произхода му, за да събере веднага, и то многобройни последователи!