Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
Един ден се появил на ораторската трибуна на Форума и започнал да държи реч на тълпата, насъбрала се набързо наоколо, срещу злините на тиранството, давайки пример как чичо ми Тиберий убил баща си и изтъквайки колко било необходимо да се изкорени фамилията на Цезарите от Рим и да се предаде монархията в ръцете на някой наистина достоен за нея. От загадъчните му подмятания тълпата се досетила, че намеква за себе си и всички започнали да се смеят и да подвикват. Той беше много лош оратор и най-грозният човек в целия Сенат, висок едва четири стъпки и половина, с приведени рамене, с голямо издължено лице, рижава коса и малък, червен нос (имаше лошо храносмилане); и въпреки това се смяташе за някакво блестящо съчетание от Херкулес и Адонис. Не вярвам ни един от хората на Форума да го е взел на сериозно, защото се чували шеги от рода на: „Asinus in tegulis“, „Asinus ad lyram“ и „Ех Gallo lac et ova“. („Магаре на керемидите“ е поговорка за появата на всяко смешно същество, а „Магаре, което свири на лира“ е израз, употребяван за някакво невероятно лошо представление, докато пък „От петел мляко“ и „От петел яйца“ означава напразни и глупави надежди.) Но, тъй или инак, те продължили да викат одобрително на всяко негово изречение, та да видят каква глупост ще изтърси по-нататък; и представете си, като си свършил речта, опитал се да поведе цялата тълпа към двореца, за да ме свали. Последвали го в дълга колона, по осем души на редица, докато стигнали на около двайсетина разкрача на дворцовата врата, а сетне изведнъж спрели и го оставили да продължи сам, което и сторил. Стражите на портата го пуснали, защото беше сенатор, а той продължил навътре в дворцовия двор, викайки заплахи срещу ми, и чак тогава осъзнал, че е съвършено сам. (Тълпите могат да проявяват голямо остроумие понякога, както и да постъпват много глупаво и страхливо.) Скоро след това го арестували и макар цялата история да беше извънредно смешна, не бях в състояние да я пренебрегна: осъдих го на изгнание, но наблизо — в Сицилия, където притежаваше семейни имения.
— Махай се и кукуригай на собственото си бунище или реви сред собствените си магарешки тръни, каквото си избереш, стига да не те чувам — казах на този грозен, объркан човек.
По завършването на пристанището на Остия все още имаше много работа, а досега то ми струваше шест милиона златици. Най-голямото затруднение беше построяването на острова между крайните точки на двата големи вълнолома; и може би няма да повярвате, но лично аз намерих разрешението. Спомняте си оня грамаден кораб за обелиска, построен от Калигула, с който пренесохме слоновете и камилите в Британия и пак ги върнахме обратно, нали? Сега корабът беше отново в Остия и на два пъти бе пътувал до Египет, да донесе цветен мрамор за храма на Венера в Сицилия. Но капитанът ми беше казал, че корабът бил остарял л той не смеел да предприема ново пътуване с него. И тъй, една нощ, докато будувах, изведнъж ми хрумна да го напълним с камъни и да го потопим като основа на острова. Обаче се отказах от идеята, защото корабът можеше да се напълни едва на една четвърт, понеже камъните щяха да натежат и водата щеше да го залее над перилата, а и защото, когато се разпаднеше на дъното, камъните щяха да се разпилеят. Тогава си помислих: „Ех, да имахме сега една Горгонска глава, че да превърне кораба в огромна здрава скала!“ И тази глупава мисъл, от ония, които често ми се въртят из главата, когато съм преуморен, роди една наистина блестяща идея: а защо да не го напълним чак догоре с циментов прах, който е сравнително лек, а сетне да заковем отворите, да го потопим и да оставим цимента да се втвърди под водата.
Беше около два часът сутринта, когато ми хрумна това, но плеснах с ръце да повикам някой освобожденец и го изпратих незабавно да ми доведе главния строител. След около час строителят пристигна чак от другия край на града, забързан и разтреперан — очаквайки вероятно да бъде екзекутиран за някоя немарливост. Запитах го възбудено дали идеята ми е приложима и с дълбоко разочарование научих, че циментът не се втвърдява добре в морската вода. Тъй или инак, дадох му десет дни, за да намери начин да го втвърди.