Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Но всъщност те са непреводими, а и аз сега не пиша трактат върху поезията. Макар поезията на Секунд според мен да беше неискрена и слаба като поведението му в Сената през оня ден, той поне успя решително да се справи с катите, когато се връщали на две групи от плячкосването на нашите френски съюзници. Победата дезорганизира германците, особено пък ако в плячката им има и вино, което те гълтат, като да е бира, забравяйки, че е много по-опиващо. Войските на Секунд обкръжили и сразили и двете вражески войски, убили десет хиляди души и взели още толкова пленници. Гласувахме му триумфални орнаменти, ала правилата за удостояване с триумф не ми позволиха да го наградя и с това.

Неотдавна бях удостоил с подобни почести предшественика на Секунд, Курций Руф, който, макар да бе син на обикновен гладиатор, по времето на Тиберий се бе издигнал до магистрат от първи ранг. (Тиберий му бе извоювал тази длъжност, въпреки че за нея се съревноваваха неколцина други с благородно потекло и положение, с думите: „Да, но Курций Руф си е сам на себе си прославен праотец.“) Руф се стремеше към триумфални орнаменти, но знаеше, че ще се разсърдя, ако подхване вражда с неприятеля. Чул за една сребърна жила, открита на няколко мили отвъд реката още по времето на Август, тъкмо преди поражението на Вар, и изпратил един легион да я разработва. Извадил много сребро, преди жилата да навлезе толкова дълбоко под земята, че да не може да се копае — достатъчно сребро за заплатите на всички Рейнски войски в продължение на две години. Естествено това заслужаваше триумфални орнаменти. Миньорският труд се видял мъчен на войниците и те ми написаха следното весело писмо от името на цялата армия: