Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

След като свалих Куман, спомних си съвета на Ирод и пратих за управител Феликс: това беше преди три години и той все още е там, но му е много трудно, защото страната е обхваната от размирици и гъмжи от разбойници. Той се ожени за по-малката дъщеря на Ирод; преди това тя беше омъжена за царя в Хомс, но го напусна. Другата му дъщеря се омъжи за сина на Хелкиас. Ирод Полион е мъртъв, а младия Агрипа, който след смъртта на чичо си бе управител на Халкида в продължение на четири години, сега направих цар на Башан.

Преди три години в Александрия избухнаха нови размирици и мнозина загинаха. Разгледах случая в Рим и установих, че гърците пак са предизвикали евреите, като са смутили религиозните им церемонии. Наказах ги съответно.

Толкова по въпросите на Изтока, а сега няма да е зле да разкажа за събитията в другата част на империята, та да мога после да се съсредоточа върху същността на летописа ми, чийто център сега е Рим.

Горе-долу по времето, когато партите изпратиха посланичество в Рим, за да искат цар, същото стори и големият съюз на германските племена, над които бе управлявал Херман — херусците. Херман беше погубен от членовете на собственото си семейство, загдето се бе осмелил да властвува над един свободен народ по деспотичен начин, и тогава бе започнала враждата между двамата главни убийци, племенниците му, което доведе до продължителни войни и накрая до загиването на цялото царско коляно на херусците, с едно изключение. Това беше Италик, синът на Флавий, Хермановия брат. Когато Херман коварно загради и изби трите легиона на Вар, Флавий остана верен на Рим, но след няколко години беше убит от Херман в някаква битка, докато служеше във войската на брат ми Германик. Италик беше роден в Рим и бе включен в съсловието на конниците, като баща си. Беше хубав и даровит младеж, получил бе римско образование, но предвиждайки, че един ден може би ще се качи на престола на херусците, аз бях настоял да се обучи да борави както с римски, тъй и с германски оръжия, и добре да изучи родния си език и тамошните закони: възпитатели му бяха членове от моята лична охрана. Те го научиха да пие и бира: германски принц, който не е в състояние да пие купа подир купа заедно със своите танове, се смята за недоносче.