Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Месец по-късно галилейците се запътили към Ерусалим за друг празник, а обитателите на едно самарянско село отказали да ги пуснат да минат оттам заради предишните неприятности. Галилейците настоявали да минат и в последвалия бой имало няколко убити. Оцелелите се жалвали пред Куман, но той не им помогнал, заявявайки, че самаряните са имали пълно право да не ги пуснат през селото си: защо не заобиколили през полето? Глупавите галилейци повикали един прочут разбойник и си отмъстили сами на самаряните, като ограбили селата им с негова помощ. Куман въоръжил самаряните и с четири кохорти от гарнизона в Самария излязъл срещу галилейските нападатели и убил и пленил мнозина от тях. По-късно при управителя на Сирия се явило посланичество от самаряни, да молят за помощта му срещу друга банда от галилейци, които те обвинявали, че са подпалили селата им. Той отишъл в Самария, решен веднъж завинаги да сложи край на цялата история. Накарал да разпънат на кръст пленените галилейци, а след това започнал да разследва причината за размириците. Установил, че галилейците имали право да минат през Самария и че Куман е трябвало да накаже самаряните за тези безредици, а не да ги подкрепя, и че наказателната му акция срещу юдейските и самарянски села за обирничество, извършено от галилейци, е неоправдана; и още, че първоначалното нарушаване на реда, неприличното разголване на войника по време на Пасхата, било насърчено от командира на кохортата, който се смял от сърце и заявил, че ако на евреите не им се харесва картинката, не са задължени да я гледат. Пресявайки внимателно доказателствата, той заключи също така, че селата са изгорени от самите самаряни и че обезщетението, което те му поискали, било многократно повече от разрушеното имущество. Преди да пламнат къщите, всички ценни предмети били изнесени от тях. И тъй, той изпрати Куман, началника на кохортата, самаряните ищци и още неколцина евреи за свидетели при мене в Рим, където ги съдих. Доказателствата бяха противоречиви, но и аз достигнах до същото заключение като управителя. Осъдих Куман на изгнание край Черно море; наредих ищците самаряни да бъдат екзекутирани като лъжци и подстрекатели; и накарах офицера, който се беше смял, да бъде върнат в Ерусалим и да го преведат през улиците на града, за да го охули народът, а сетне да го екзекутират на местопрестъплението му — защото го смятам за престъпление офицер, чието задължение е да пази реда на едно религиозно празненство, умишлено да подклажда народното негодувание и да причинява смъртта на двайсет хиляди невинни хора.