Дом на вериги

— Искаш да тичам до вас и жалките ви кончета ли, Леоман? В тази земя няма теблорски коне. Няма нищо, което да приляга на ръста ми…

— Теблорски коне? Всъщност тук грешиш, приятелю. Е, вярно, тук няма, както каза. Но на запад, в Джаг Одан, има диви коне, които прилягат на ръста ти. Поне вече са диви. Джагски коне са — гледани преди много време от Джагът. Напълно е възможно да са същата порода като теблорските — нали и на Дженабакъз са живели Джагът в края на краищата.

— Защо не си ми го казвал досега?

Леоман отпусна дясната си длан на земята и загледа как кобрата се развива надолу по ръката му.

— Всъщност ти за първи път ми споменаваш, че Теблор имат коне. Тоблакай, буквално нищо не знам за миналото ти. Никой друг тука не знае. Не си приказлив човек. Двамата с тебе винаги сме пътували пеш, нали?

— Джаг Одан. Това е отвъд Рараку.

— Да. Цепиш право на запад, през Вихъра, и ще стигнеш до стръмнини, до насечения бряг на древното море, запълвало някога тази пустиня. Продължаваш, докато не стигнеш до един малък град — Ривий. Точно на запад е краят на планина Талас. Заобикаляш южния й край, все на запад, и стигаш до река Угарат. Там има брод, южно от Ю’Гатан. Минеш ли я, вървиш на югозапад две седмици или повечко и ще се озовеш в Джаг Одан. О, има някаква ирония в това име — там някога са върлували номадски банди на Джагът. Оттам е името. Но тези Джагът били западнали. Нищо повече от примитивни диваци.

— Още ли ги има?

— Не. Логросите Т’лан Имасс са ги избили. Не толкова отдавна.

Карса се озъби.

— Т’лан Имасс. Име от миналото на Теблор.

— От по-скоро — измърмори Леоман и се изправи. — Поискай разрешението на Ша’ик да заминеш за Джаг Одан. Ще бъдеш впечатляваща гледка на бойното поле, яхнал джагски кон. Вашата раса бие ли се на конски гръб, или просто ги използва за транспорт?

Карса се усмихна в тъмното.

— Ще направя каквото ми каза, Леоман. Но пътуването ще е дълго — не ме чакай. Ако си още извън Вихъра със съгледвачите си, ще изляза да ви намеря.

— Съгласен.

— А Фелисин?

Леоман помълча за миг.

— Призрачни ръце е събуден за… заплахата.

— И каква полза от това? — изръмжа Карса. — Трябва да убия Бидитал и да се свърши.

— Тоблакай, не само ти безпокоиш Призрачни ръце. Не вярвам да остане много дълго в стана. А когато тръгне, ще вземе и детето.

— Това по-добър избор ли е? Няма да е нищо повече от негова гледачка.

— За известно време — може би. Ще пратя някого с тях, разбира се. Ако не й трябваш на Ша’ик — поне така вярвам, — бих я помолил за теб.

— Лудост е това, Леоман. Веднъж вече пътувах с Призрачни ръце. Няма да го направя пак.

— Той има тайни за теб, Тоблакай. Някой ден ще се наложи да го потърсиш. Може дори да се наложи да го помолиш за помощ.

— Помощ? Ничия помощ не ми трябва. Неприятни думи говориш. Няма да те слушам повече.

Усмивката на Леоман се видя дори в сумрака.

— Винаги си бил такъв, приятелю. Е, кога ще тръгнеш за Джаг Одан?

— Утре.

— В такъв случай ще е добре да поговоря с Ша’ик. Кой знае, може дори да се съгласи да ме приеме лично и бих могъл да я отвлека от разсейването с този Дом на Вериги…