Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
— Господарят — каза с треперещ глас Ша’ик. — Стои някак странно. Ръцете му са свити в лактите, така че дланите му висят отстрани — много странна поза…
— Стъпалата му събрани ли са?
— Почти до невъзможност.
„Все едно че оформят връх.“ Смътно и някак глухо за собствените си уши, Хеборик попита:
— А в какво е облечен?
— Плътна коприна. Ако се съди по това как лъщи. Черна.
— Нещо друго?
— Има някаква верига. Пронизва го през торса, от лявото рамо надолу, през дясното бедро. Веригата е груба, от черно ковано желязо. На раменете му има дървени дискове — като еполети, но големи, по една педя всеки…
— Колко са всичко?
— Четири. Вече знаеш нещо, Призрачни ръце. Кажи ми!
— Да — промърмори Л’орик. — Имаш някакви идеи за това…
— Лъже — изръмжа Бидитал. — Той е забравен от всички — дори от своя бог — и сега се стреми да си спечели нова важност.
— Бидитал, ти си глупак — изхриптя насмешливо Фебрил. — Този човек докосва неща, които ние не можем да усетим, и вижда неща, за които сме слепи. Говори, Призрачни ръце. Защо Господаря стои така?
— Защото е меч — промълви Хеборик.
„Ала не какъв да е меч. Един меч е той. Над всички. И реже хладно. Този меч е като нрава на този мъж. Той сам ще изсече пътя си. Никой не ще го води. Вече стои в ума ми. Виждам го. О, Ша’ик…“
— Господар на Колодата — рече Л’орик и въздъхна. — Магнит към порядъка… срещу Дома на Вериги — ала стои сам, със стражи или не, докато слугите на Дома са много.
Хеборик се усмихна.
— Сам? Винаги е било така.
— Защо тогава усмивката ти е унила, Призрачни ръце?
„От скръб за човечността. Това семейство… в каква междуособна война се е въвлякло!“
— На това няма да отговоря, Л’орик.
— Сега ще поприказвам насаме с Призрачни ръце — заяви Ша’ик.
Но Хеборик поклати глава.
— Приключих с говоренето засега. Дори с тебе, Избрана. Ще кажа само това и нищо повече: имам вяра в Господаря на Колодата. Той ще отвърне на Дома на Вериги. Той ще му отвърне.
Състарен повече от годините си, Хеборик бавно се надигна. Нещо се раздвижи зад него, дланта на Младата Фелисин се отпусна върху ръката му. Той се остави да го изведе.
Здрачът се сгъстяваше, накъсван от мекането на козите — возеха ги към кошарите. На юг, малко зад окрайнините на древния град, тътнеха конски копита. Камъст Релой и Корболо Дом се бяха освободили от заседанието, за да направят преглед на войските си. Обучението се водеше в малазански стил и Хеборик трябваше да признае, че дотук това е единствената проява на мъдрост от страна на Юмрука ренегат. За първи път малазанска армия щеше да се срази с равностойна войска — без морантски муниции. Тактиката и разполагането на силите щяха да са идентични, тъй че само числеността да реши изхода на боя. На заплахата от мунициите щеше да се отвърне с магьосничество, защото армията на Вихъра разполагаше с пълен кадър Върховни магове, докато Тавори, доколкото знаеха, нямаше такива. Шпиони в Ейрън бяха забелязали присъствието на две уикски деца, Нил и Недер, но и двамата, поне според донесенията, бяха сломени от смъртта на Колтейн.
„Но пък защо ли са й нужни магове? В края на краищата тя носи отатаралски меч. Все пак отхвърлящото му влияние не може да се разпростре над цялата й армия. Скъпа ми Ша’ик, напълно е възможно да съкрушиш сестра си, в края на краищата.“
— Къде искаш да отидеш, Призрачни ръце? — попита Фелисин.
— У дома, момиче.
— Нямах предвид това.
Той поклати глава.
— Не знам…
— Ако наистина не знаеш, значи съм видяла пътя ти преди теб, а ми е трудно да го повярвам. Трябва да заминеш оттук, Призрачни ръце. Трябва да се върнеш назад по пътя си. Инак онова, което те е обсебило, ще те унищожи…
— А важно ли е това? Момиче…
— Погледни за миг извън себе си, старче! Нещо се е побрало в теб. Затворено е в тленната ти плът. Какво ще стане, когато плътта ти поддаде?
Той помълча, после попита:
— Как може да си толкова сигурна в това? Смъртта ми може просто да предотврати риска от измъкване — може да затвори портал, толкова здраво, колкото е бил запечатан преди…
— Защото връщане няма. Тя е тук — силата зад тези твои призрачни ръце — не отатаралът, който все гасне и гасне…
— Гасне?
— Да, гасне! Не се ли влошиха сънищата и виденията ти? Не си ли разбрал защо? Да, майка ми ми разказа за онази статуя. Хеборик, целият остров с отатарал е бил създаден, за да задържи онази статуя. Да я държи в плен. Но ти си й предложил средство да се измъкне — там, през твоите ръце. Трябва да се върнеш!