Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Рун също.
60.
Ерин се извъртя настрани, когато острието полетя към нея.
В следващия миг се появи Рун. Дръпна я рязко, едва не я вдигна във въздуха, и я помъкна след себе си. Направи бърза крачка напред и съсече гърлото на нападателя, поваляйки го като фиданка.
Ерин се огледа и осъзна, че за момент са останали сами в тунела, по който беше избягала Батори. Погледна назад. Сангвинисти се изсипваха по колоните в некропола, за да се включат в битката под земята.
— Върни се при Джордан, когато е безопасно — рязко, с нетърпящ възражения тон заповяда Рун и кимна назад. — Аз ще се оправя с Батори.
След което се завъртя и изчезна в тъмнината на тунела.
Останала без избор, Ерин се обърна към бойното поле, чу писъците, вдъхна миризмата на кръв. Затърси с поглед в касапницата и откри Джордан. Стоеше с гръб към един от металните пиедестали и стреляше в друг тунел, бълващ стригои.
Цареше пълен хаос, сякаш бе оживяла адска картина на Бош.
Никога не би могла да мине през тази касапница. Дори чудовищата да не успееха да се доберат до нея, щеше да стане жертва на приятелски огън. Обърна се към пустия тунел, в който беше изчезнал Рун. Той изглеждаше най-безопасният избор.
Държеше фенерчето ниско в лявата си ръка, а с дясната опипваше стената, търсейки страничен тунел. Ако стигнеше до пресечка и не можеше да определи накъде е тръгнал Рун, щеше да ѝ се наложи да се върне.
Изстрели проехтяха някъде напред, зад един завой, от който струеше сива светлина.
Ерин забърза натам — и в следващия миг до нея стигна свирепо гърлено ръмжене, което я накара да забави крачка.
Вдигна колта на Джордан, зареден със сребърни патрони. Стигна до завоя и продължи напред с бавни предпазливи стъпки.
Трясъкът на пистолет я накара да подскочи.
Малко по-нататък видя как Рун скача със свръхестествена скорост покрай масивното туловище на вълка. Дулото на пистолета му димеше. Той се приземи зад чудовището и се хвърли напред в тунела, готов да продължи преследването на Батори, която не се виждаше никаква — и изведнъж рязко спря, обръщайки се невероятно плавно.
Погледът му срещна нейния над вълка. Несъмнено беше чул ударите на сърцето ѝ или беше забелязал движение в сенките, когато тя пристигна с фенерчето си.
Ала не беше единственият, който я бе усетил.
Вълкът рязко се обърна към нея и оголи зъби, готов за скок.
— Ерин, бягай!
Ушите помръднаха към Рун, но звярът не се извърна.
Рун спринтира обратно с вдигнат пистолет и стреля в задницата на чудовището.
Това привлече вниманието му.
С оглушителен вой вълкът се завъртя и с мощен скок се хвърли към Рун. Свещеникът изчезна от погледа на Ерин, закрит от масивното туловище.
Изтрещяха още изстрели.
Ерин насочи колта, но не стреля, тъй като се боеше, че може да улучи Рун със сребърните куршуми.
Тогава вълкът изви врат назад — държеше Рун в челюстите си. Грамадният звяр го тръсна като парцалена кукла. Кръв опръска стените на тунела. Рун изпусна пистолета и се опита да извади ножа си.
Знаейки, че трябва да помогне, Ерин стреля по вълка и го улучи в рамото. Чудовището потръпна, но не обърна внимание на раната. Ерин стреля отново и отново, като се надяваше допълнителните количества сребро да свършат работа. От хълбоците на вълка се разхвърча козина, но той продължи да не ѝ обръща внимание и стовари Рун на земята, стегнал челюсти около врата му.
Сангвинистът не помръдваше.
Ерин се затича напред, когато чу остро изсвирване нататък в тунела.
Батори.
Вълкът пусна Рун, тръсна кървава муцуна и побягна в мрака.
Ерин прибра безполезния пистолет и се втурна напред, приземявайки се на колене до Рун. Кръв пропи джинсите ѝ — но не нейната.
Насочи фенерчето към Рун. Кръвта течеше от двете страни на разкъсаното му гърло. Забълбука от устните му, когато той се опита да заговори.
Тя притисна с длани раните. Студената кръв обля дланите ѝ и процеди между пръстите.
Рун се изкашля и успя да прочисти гърлото си достатъчно, за да заповяда:
— Връщай се.
— След като спреш да кървиш. — Раните бяха толкова дълбоки, че не виждаше как е възможно да спрат да кървят, но после си спомни демонстрацията му в резиденцията на кардинала в Йерусалим.
Рун затвори очи и кървенето от врата му почти спря.
— Добре, Рун, добре. — Ерин посегна за манерката на бедрото му.
— Не е достатъчно...
Манерката се изплъзна от кървавите ѝ пръсти и падна на земята. Ерин я вдигна, избърса длан в джинсите си и завъртя капачката. Направи три опита, преди да успее да я отвори. Върху раните ли трябваше да изсипе съдържанието ѝ? Или да му даде да пие? Помнеше, че Надя първо беше поляла раните му.