Кървавото евангелие

— Какво ще правим?

Той я задърпа след себе си.

— Да си намерим някое ъгълче, където никой няма да може да ни излезе в гръб.

Ерин се запъна и посочи димящия кратер в пода.

— Трябва да тръгнем след Батори. Не бива да я оставяме да се измъкне с евангелието.

Джордан въздъхна примирено. Знаеше, че дори да откаже, Ерин ще тръгне след похитителката.

— Ти си шефът.

Тя се усмихна на тона му.

Използвайки пушилката от експлозията като прикритие, двамата достигнаха до апсидата и се озоваха по-близо до дупката. Ерин вървеше на крачка зад Джордан с вдигнат пистолет. Двамата се движеха като екип.

Повечето стригои бяха насочили цялото си внимание към швейцарските гвардейци, които се бяха втурнали в базиликата и стреляха в движение. Липсата на всякаква предпазливост от страна на гвардейците означаваше, че всички цивилни са изведени навън.

„Полезна информация“ — помисли си Джордан.

Двамата с Ерин стигнаха до кратера, без да привличат нежелано внимание към себе си. Целият балдахин беше полегнал като пиян пред тях, с килнат на една страна покрив. От нивото на пода бронзовата структура изглеждаше висока около трийсет метра. Сега навън стърчаха не повече от пет-шест метра, което означаваше дълго спускане надолу в тъмното — и очакващи ги там стригои.

Пушилката отдясно се раздвижи и разкри две фигури в дълги роби.

Рун и кардиналът.

— Махнете тази жена от църквата — нареди Бернар.

— Вие се опитайте да ѝ го кажете — отвърна Джордан.

За да докаже колко невъзможно е да се нарежда каквото и да било на „тази жена“, Ерин скочи от рушащия се мраморен ръб върху бронзовия покрив. Залитна назад и се вкопчи в един от по-малките ангели, държащ корона във вдигнатите си ръце.

Джордан и Рун скочиха едновременно и се приземиха от двете ѝ страни, като посегнаха да я задържат. Кардиналът последва примера им миг по-късно и се озова по-високо на покрива, до сферата с кръста. Изглеждаше подобаващо.

— Ако ще идвате, стойте зад мен — предупреди Рун.

И без да чака отговор, свещеникът се спусна през ръба на покрива.

Джордан хвана рамото на Ерин, преди тя да го последва, и я накара да се обърне към него.

— Веднага щом слезеш през ръба, мини от вътрешната страна на колоните. Използвай ги като щит, ако последва престрелка.

Тя се наведе и го целуна бързо по устните, след което пусна ангела, плъзна се по наклонената бронзова повърхност и изчезна.

Шокиран, с качило се в гърлото сърце, Джордан остана за миг неподвижен, после забърза след нея. Каквото и да станеше, трябваше да я пази.

Стигна до ръба, обърна се по корем, спусна крака и напипа предостатъчно опори. Секунди по-късно светлината горе се отдалечи, а мракът отдолу се надигна към него. Даде си дума, че когато това свърши, ще изкатери най-високата сграда, която може да открие, ще седне на покрива ѝ и цял ден ще се взира в слънцето и ще се наслаждава на свежия ветрец върху лицето си. Но засега се спускаше за пореден път, следвайки русата корона на главата на Ерин. Тя се бе вслушала в съвета му и използваше колоните като прикритие.

Джордан пъхна пръсти в плитките позлатени улеи, украсяващи колоната. Спускаше се бързо, като се надяваше да измине колкото се може повече разстояние, преди да изгуби опора и да падне.