Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Ерин последва примера ѝ.
Рун изстена и като че ли изгуби съзнание.
Ерин хвана рамото му и го разтресе, за да дойде на себе си.
— Кажи ми какво да правя, Рун!
Той бавно отвори очи, но погледът му се плъзна покрай нея към тавана, след което очите му се завъртяха назад в черепа.
В Русия Распутин беше смесил виното с човешка кръв. Сместа като че ли беше помогнала на Рун повече, отколкото само осветеното вино.
Ерин разбра от какво се нуждае той.
Не от вино.
Не и сега.
Рун се нуждаеше от човешка кръв.
Преглътна. Ръката ѝ докосна раните, оставени от нашийника на Батори.
Погледна нататък в тунела. От Батори и вълка нямаше и следа. Ерин знаеше, че никога не би могла да настигне жената. Рун все още оставаше най-добрата надежда за придобиване на евангелието. Ако Батори се измъкнеше от Рим с книгата, светът щеше да бъде променен завинаги.
Но дали беше готова да направи това? Да рискува всичко с вярата, че кръвта ѝ ще излекува Рун? Всяка фибра на научния ѝ ум се бунтуваше срещу тази мисъл.
След като избяга от родителите си, тя бе отказала да се поддава на суеверията, не намираше стойност във вярата като такава. Знаеше много добре какво се бе случило, когато баща ѝ и майка ѝ бяха престанали да мислят логично. Те бяха предоставили съдбата на новородената ѝ сестра Ема в ръцете на един безразличен Бог — и Ема бе умряла заради сляпата им вяра.
Но през последните два дни Ерин беше видяла необикновени неща. Не можеше да ги подмине; не можеше и да ги обясни с помощта на логиката и науката. Но дали беше готова да повери живота си на едно чудо?
Впери поглед в Рун.
Какъв избор имаше?
Дори да беше в състояние да се върне при Бернар и другите сангвинисти и да ги предупреди, Батори щеше да е изчезнала много преди те да дойдат тук.
А Батори не биваше да се измъква с книгата. Залогът за света беше твърде висок и Ерин трябваше да опита всичко — дори силата на вярата си.
Наведе се над Рун и оголи шия, поднасяйки я към студената му уста.
Той не помръдна.
Ерин се пресегна и разчопли с нокти меките корички на гърлото си. Потече кръв. Тя отново допря кървящата си шия до отворените му устни.
Рун изръмжа и обърна глава. Отказваше да пие.
— Трябва да го направиш.
— Започна ли веднъж, може и да не... — горчиво прошепна той.
Ерин завърши изречението: започне ли веднъж, може и да не е в състояние да спре.
Може беше важната дума.
Изглежда, че за да се получи, трябваше да се довери не само на вярата, но и на Рун.
„Ако не опитам, то Белиал вече са победили.“
Наклони глава и отново доближи шията си до устата му.
Кръвта ѝ закапа по устните му.
От Рун се изтръгна дълбок гърлен стон, но този път той не се извърна.
Сърцето на Ерин препускаше. Животинското в нея все още бе достатъчно силно, за да ѝ се иска да побегне — но в крайна сметка тя не беше животно. Остана упорито на мястото си, като за миг си помисли за Даниил в ямата с лъвовете.
„Мога да го направя.“
Заповяда си да погледне Рун. Очите му гледаха будно, сякаш тези няколко капки кръв го бяха съживили.
Той облиза устни и преглътна. Хвана я за раменете и нежно я дръпна надолу.
Тя се напрегна — знаеше, че все още е слаб и може да го спре. Тялото ѝ продължаваше да ѝ крещи да побегне. Вместо това тя пое дълбоко дъх и се отдаде на вярата си.
Рун се премести и я положи на каменния под до себе си, като самият той се надигна на рамо. Тъмните му очи я гледаха въпросително.
Тя трепереше до мозъка на костите си.
— Ерин. Не. Не мога да го направя дори на тази цена.
— Аз не мога да настигна Батори и вълка ѝ — умолително рече тя. — Само ти можеш да спасиш евангелието.
Прочете поражението в очите му и разбра, че той не може да намери слабо място в логиката ѝ.
-Но...
— Разбирам какви са последствията — заяви тя, повтаряйки същите думи, които бе казала преди да се спусне в цепнатината в Масада. Последствията бяха тези. — Трябва да го направиш.
Устните му бавно се доближиха към нея, лицето му омекна и стана нежно. Ерин остана запленена от изражението му.
Той спря отново.
— Не... не ти...
— Не нарушаваш клетвите си. — Тя стисна юмруци. Помисли си за всички онези хора, чийто живот щеше да бъде унищожен, ако някой от тях двамата не посмее да изпълни дълга си. — Книгата е по-важна от правилата.
— Разбирам... ако беше някой друг, може би. Но... — Той стисна по-силно рамото ѝ. — Не мога да се храня с теб.
Ерин впери поглед в него и едва сега видя онова, което бе скрито зад якичката и зад скритите кучешки зъби — мъж.