Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
— Дръж се.
Не можеше да определи дали го чува. Какво я беше нападнало? И къде беше Рун? Огледа се, очаквайки да види тялото на свещеника. Тунелът обаче беше пуст. Нима Рун е бил пленен?
Леополд отвори напоен със спирт тампон и почисти ръката на Ерин, после използва друг тампон за Джордан.
— Трябва да те помоля да мълчиш, Джордан. — Тонът му беше делови. — Трябва да чувам сърцата и на двама ви, за да преценя какво количество кръв минава между вас. Не искам да те убия, докато правя преливането.
— Просто я спаси. — Джордан се облегна на каменната стена, загледан в бледото лице на Ерин.
Леополд заби игла в ръката ѝ, после и в ръката на Джордан. Той почти не усети убождането.
Времето се заточи безкрайно бавно в мрака.
Леополд превърза шията на Ерин.
— Имаме късмет. Раната е малка. Стригоите обикновено не са толкова внимателни, когато се хранят.
Джордан потръпна при мисълта, че някое от онези чудовища е забило зъбите си в шията на Ерин.
„Трябваше да я пазя по-добре.“
След няколко минути Леополд извади иглата от ръката на Джордан и сложи памук върху раничката.
— Повече от това не можеш да дадеш.
— Мога да дам толкова, колкото ѝ е нужно. — Джордан се поизправи. — Направи го.
Кръглите очила проблеснаха, когато монахът поклати глава.
— Не можеш да ми заповядваш, сержант.
Преди Джордан да измисли по-добър аргумент, Ерин отвори очи. Гледаше замаяна, но все пак изглеждаше по-силна, отколкото бе преди няколко минути.
— Хей.
Джордан се облегна на стената до нея и се усмихна.
— Добре дошла обратно.
— Пулсът ѝ е добър — съобщи Леополд. — След малко почивка ще се оправи.
Джордан зададе въпроса, макар да знаеше отговора.
— Кой ти причини това?
Ерин затвори очи. Отказваше да отговори.
Джордан вдигна ръката ѝ и взе онова, което беше намерил, докато Леополд сваляше палтото ѝ. Показа ѝ кръста.
— Рун ли?
Монахът трепна от ужас и погнуса.
— Ерин? — Джордан се опита да овладее гнева си, за да не го долови тя. — Рун ли ти причини това?
— Трябваше да го направи. — Пръстите ѝ докоснаха превръзката на шията. — Джордан, аз го умолявах да го направи.
Той едва чу думите ѝ. Яростта го погълна.
Кучият син я беше източил и я бе оставил да умира сама.
Ерин се помъчи да се надигне, да обясни.
Джордан я прегърна и я притисна към себе си. Тя още беше ужасно студена, но цветът ѝ донякъде се беше възвърнал.
— Трябваше да го направим, Джордан, за да може да се възстанови и да не позволи на Батори да избяга с евангелието. Рун беше почти мъртъв.
Джордан я притисна още по-силно и тя отпусна глава на рамото му.
Леополд зави и двамата с палтото и им обърна гръб. Приклекнал до тях, той започна да върти глава.
Джордан опря брадичка в темето на Ерин. Миришеше на кръв. Под палтото тя се сви, за да се намести по-удобно на гърдите му. Джордан пое треперливо дъх и издиша.
Леополд се изправи — малко по-бързо, отколкото бе нужно.
— Какво има? — попита Джордан.
Леополд се обърна към него.
— Идват стригои. Това още не е краят.
Ерин се намръщи, когато Леополд я вдигна. С другата си ръка монахът повдигна Джордан с лекота, сякаш беше кукла. Войникът залитна и се задържа. Беше по-слаб, отколкото показваше. Кръвопреливането определено го бе лишило от сили.
Джордан преметна ръката на Ерин през рамото си и я прегърна през кръста. Тя искаше да възрази, че може да върви и сама, но подозираше, че едва ли ще успее да направи повече от няколко стъпки. Не беше време за фалшива гордост.
— Вървете напред. — Леополд ги побутна, без да откъсва поглед от тунела зад тях.
Ерин се мъчеше да се задържи на крака. Двамата с Джордан направиха всичко по силите си да побягнат, но се движеха бавно дори по човешките стандарти.
Леополд ги прикриваше отзад с изваден меч.
Ехтящото ръмжене зад тях приближаваше.
— Отпред има завой — посочи Джордан. — Можем да ги посрещнем там.
Леополд ги подкара напред и им махна да продължат.
— Аз оставам. Вие вървете.
— Не — забави крачка Джордан.
— Вие сте предреченото трио — просто рече Леополд. — Моят дълг е да ви служа. Намерете Рун. Вземете книгата. Това е вашият дълг.
Джордан стисна зъби, но не каза нищо.
— Вървете с Бог. — Леополд спря на завоя и сребърният му меч проблесна, когато се обърна да посрещне врага.
Без друг избор, Ерин затича с Джордан, гонена от чувството за вина, че изоставят Леополд. Но колко други вече бяха дали живота си, за да могат да продължат напред? Трябваше да отдадат почит на пролятата кръв, като не се предадат.
Зад нея се разнесоха ужасни писъци, придружени със звън на метал.