Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Тъмна сянка с червен оттенък профуча покрай него.
Кардиналът.
— Внимавайте! — извика Бернар, докато го задминаваше. — Врагът е навсякъде!
„Страхотно.“
Секунди по-късно кубинките на Джордан стъпиха на каменния под. Той включи фенерчето, закрепено за картечния му пистолет. От всички страни към него прииждаха черни форми, които се изливаха от тъмните проходи на некропола.
Вдясно забеляза Батори, следвана от огромния си вълк. Двамата достигнаха един ъгъл и изчезнаха в черен тунел.
— Натам! — извика Джордан и посочи.
Рун и кардиналът застанаха във формация, Бернар беше отпред. Джордан зае позиция отляво, като избута Ерин между себе си и Рун. Не беше кой знае какво, но това бе най-безопасното място за нея. Тя вдигна пистолета си и стреля веднъж в мрака.
Джордан се обърна и откри огън с картечния си пистолет.
Тъмна кръв плисна по грубите каменни стени.
Отпред кардиналът водеше ръкопашна схватка с трима стригои, като демонстрираше забележителна пъргавина.
Но с такова темпо никога нямаше да стигнат тунела.
— Доведох подкрепления — изведнъж се разнесе безплътен глас до ухото му.
Джордан рязко се извърна и се озова пред миловидния очилат брат Леополд. Зад дребната му фигура монаси сангвинисти, общо двайсет на брой, се изсипаха като дъжд от балдахина и се приземиха в кръг около групата на Джордан, включвайки се в битката преди още краката им да са докоснали пода.
Леополд застана до Джордан и побутна очилата си по-високо на носа. Приличаше повече на малко братче, отколкото на неумиращ воин на Христа.
Забелязал по-слабата мишена, един стригой се хвърли от мрака зад дребния учен; проблясъкът на меча бе единственото предупреждение за атаката.
Джордан реагира абсолютно инстинктивно. Вдигна картечния си пистолет и пресрещна острието, като го отби от пътя му към врата на Леополд. Въпреки това оръжието остави кървава линия по раменете на младия сангвинист.
Очите на учения се окръглиха.
Разгневеният стригой се обърна към Джордан. Беше едър чернокож с бледи татуировки и капси, забити в носа и ушите му. Джордан си спомни, че бе виждал този тип в Германия, редом до Батори. Реши, че е нещо като лейтенант на Белиал — което означаваше, че е от организаторите на атаката срещу хората на Джордан в Масада.
Звярът се усмихна, оголвайки зъбите си.
— Назад, Леополд — нареди Джордан, готов да види сметката на кучия син, който не преставаше да се хили.
Очите на младия монах станаха огромни, докато се взираше в Джордан — или по-скоро зад Джордан.
Войникът забеляза движението, отразено в очилата на Леополд.
Рязко се завъртя и бойният му нож се озова в ръката му.
Мършава, подобна на скелет версия на едрия лейтенант се хвърли към него, насочила невъзможно грамадната си паст към гърлото му.
Джордан продължи завъртането си и заби до дръжката посребреното острие между зейналите челюсти.
„Опитай да сдъвчеш това.“
Създанието изрева и подскочи право нагоре като клоун в кутия, изтръгвайки дръжката на ножа от ръката на Джордан. От устата и от тила му бликна кипнала кръв.
Когато се стовари върху камъка, чудовището вече бе мъртво.
Зад Джордан се разнесе яростен крясък.
— Рафик!
Зверски, изпълнени с мъка очи се спряха върху Джордан.
— Боли, а? — изръмжа Джордан. — Кофти е да изгубиш любим.
Едрият стригой се хвърли към него, полетял във въздуха с развято наметало, подобно на някакъв икароп с размерите на човек.
Джордан се отпусна на коляно, вдигна картечния си пистолет и изпразни пълнителя, пълнейки гърдите на чудовището с чисто сребро.
— Това е за хората ми.
Лейтенантът стригой рухна върху камъка с димящо тяло. Беше все още жив и запълзя в агония към набучения Рафик.
Леополд взе изпуснатия меч на чудовището, същото оръжие, което едва не го бе убило, и закрачи към пълзящия стригой.
Създанието почти беше стигнало целта си и протягаше окървавена длан. Пръстите му драпаха към онзи, когото бе нарекъл Рафик, за да го докоснат за последен път.
Без никаква милост Леополд замахна мълниеносно с меча.
Главата на стригоя отлетя от тялото и протегнатата ръка падна безжизнено на земята.
Пръстите замряха, без да стигнат до другия. Двамата си останаха завинаги разделени.
Леополд се обърна, огледа се и се намръщи озадачено.
— Къде изчезнаха всички?
Джордан се завъртя и погледна към мястото, където половин минута по-рано се бе намирала Ерин.
Тя беше изчезнала.