Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Излязоха тичешком навън и Джордан рязко спря.
Площадът гъмжеше от хора. Излизаха от базиликата и колонадите, разделяха се като поток около обелиска и фонтаните, насочили се към изхода и улиците. Залязващото слънце хвърляше топла оранжева светлина по лицата им.
Швейцарските гвардейци ги бутаха напред, сякаш подкарваха стадо.
Далеч отпред Бернар и Рун трябваше да забавят ход, за да си пробият път срещу човешкия поток.
— Хвани се за колана ми! — извика през рамо Джордан.
Ерин пъхна пръсти под дебелата кожа.
Джордан се втурна през площада като краен защитник. Вместо да прорязва тълпата направо като сангвинистите, той се придържаше към периферията ѝ, вдигнал едната си ръка. Хората пред него се дърпаха настрани.
Ерин поддържаше темпото, мъчеше се да прави крачки колкото неговите. Джордан блъсна с лявото си рамо един турист. Беше ранен от тази страна, но дори не трепна.
Стигнаха базиликата и се насочиха право към входа. Малко пред тях Рун и кардиналът влетяха в църквата каго алено и черно петно.
Ерин погледна нагоре. Небето над масивния купол на базиликата сияеше в кехлибарено оранжево.
Слънцето бе залязло.
Разсеяна от откритието, тя видя монаха в последния момент. Той се блъсна в нея и откачи ръката ѝ от колана на Джордан. Монахът измърмори нещо като извинение на полски и посегна да я потупа по рамото.
— Няма нищо — рече тя.
Джордан сякаш не забелязваше, че продължава сам през входа. Двамата швейцарски гвардейци горе бяха твърде разсеяни от излизащите туристи, но се окопитиха достатъчно, за да я задържат, когато се опита да влезе.
Джордан, който вече бе вътре, се обърна.
— Продължавай! — извика тя. Така или иначе той щеше да е по-полезен срещу Батори от нея.
Той кимна и забърза навътре.
— Сградата се евакуира, госпожице. — Любезните думи на гвардееца рязко контрастираха със силата, с която държеше ръката ѝ. — Боя се, че ще трябва да ви помоля да...
От вътрешността на базиликата проблесна ослепително ярка златна светлина, сякаш от избухнала свръхнова. Заедно с нея се разнесе сладък аромат и намек за музика на прага на чуваемостта, който караше човек неволно да напрегне слух.
Гвардеецът пусна ръката ѝ и се обърна, за да погледне вътре.
„Случва се...“
Трябваше да го види с очите си. Ерин бързо се промъкна покрай гвардееца и прекрачи прага. Веднага се втурна през портика, блъскайки някакъв турист, който стоеше хипнотизиран като гвардееца.
Забърза през вътрешната порта на централния кораб. Пред нея се издигаше гора от масивни каменни колони, поддържащи пищно украсения покрив на базиликата. Ерин впери поглед през обширното пространство към далечния папски олтар в центъра на църквата. Златната светлина струеше изпод масивния черен балдахин над олтара. Бронзовата структура сякаш вибрираше в сиянието, подобно на мираж над горещите пясъци в пустинята. Или може би мощта зад сиянието беше твърде голяма, за да може да бъде сдържана от нещо, направено от човешки ръце.
Без да мисли, Ерин се затича към светлината, като избягваше туристите, които се влачеха в обратната посока. По-голямата част от базиликата обаче вече беше опразнена и пътят пред нея беше открит.
Имаше чувството, че спринтира през футболно поле, само че на закрито. Ерин знаеше, че базиликата „Свети Петър“ е по-просторна от всяка друга църква. Беше я посещавала неведнъж, но никога не ѝ се беше случвало да тича през нея. Докато бягаше, не откъсваше поглед от сиянието, проникващо през балдахина.
Когато приближи, Ерин бе поразена от размерите на балдахина. Мраморни пиедестали, високи колкото човек, поддържаха извитите черни Соломонови колони, издигащи се на осемнайсет метра нагоре. Те носеха масивния бронзов покрив с неговия богато украсен корниз със статуи и кръст.
Под балдахина, в самия център на базиликата, стоеше Батори.
Червената ѝ коса сякаш гореше в златното сияние, излъчвано от предмета в ръцете ѝ. Блясъкът осветяваше всяка ниша и ъгъл на църквата. Всички статуи и фрески пулсираха с дълбока, мистична светлина, сякаш се опитваха да се слеят със сиянието, изливащо се от балдахина.
От оловна книгата в ръцете на Батори беше станала златна.
„Превръщане — помисли си Ерин. — Права бях.“
Тя спринтира покрай последните статуи от двете страни на нефа. Пред нея Джордан забави крачка, за да ѝ даде възможност да го настигне. Хвана ръката ѝ и двамата заедно се затичаха към светлината.
Още по-напред Рун и Бернар стояха като замръзнали до самия балдахин.
Спрени от святост, която плашеше дори тях.
58.