Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
И това беше.
По-скоро разочароващо, наистина.
Като се завъртя, той задържа любимата си над рамото си, така че да се свие зад него, да пази гърба му, докато той се готвеше за каквото и да предстоеше. Пряката, в която бе навлязъл, за да преследва сега вече обезвредения убиец, беше с изход в другия край, а зад него тримата братовчеди бяха подредени рамо до рамо, тъй като повече щяха да дойдат от тази посока…
Нещо идваше.
Нещо… приближаваше бързо, шумът от двигателя ставаше все по-силен и по-силен…
Джипът влезе в пряката, гумите му едва намериха или изобщо не намериха сцепление със заледената настилка. В резултат на това колата се заби в стената, дългите светлини на фаровете заслепиха Кор.
Който и да беше зад волана, не натисна спирачките.
Двигателят изръмжа.
Кор извърна лице от автомобила и затвори очи. Нямаше смисъл да ги държи отворени, след като зрението му не функционираше. Реално не го интересуваше кой караше колата, дали беше убиец, вампир или човек.
Идваха към него и щеше да ги спре. Макар че вероятно беше по-лесно да се махне.
Обаче никога не се беше замислял за лесното.
- Кор! – извика някой.
Като си пое дълбоко от студения въздух, издаде боен вик, като проследи приближаващите, сетивата му се активираха и успя да позиционира джипа в пространството пред него. За момент косата му изчезна, и пистолетите му, жадни да се включат, се озоваха в дланите му.
Изчака още няколко метра.
После започна да стреля с кръгови движения.
Със заглушителите куршумите издаваха звук само като се изстрелваха сред вятъра, когато рикошираха, пробиваха гума…
В този момент заслепяващите светлини се извиха, задната част на автомобила се завъртя, траекторията не се промени, благодарение на голямото ускорение, дори когато всичко се движеше в хаос.
Точно преди страничната врата да го отнесе, Кор отскочи от земята, ботушите му го оттласнаха, покривът едва мина под обувките им, докато близо четири тона извън контрол прелетяха под летящото му тяло.
Когато кубинките на Кор отново се приземиха, краят на предницата на колата се удари в кофа за боклук, която спря автомобила по-добре от които и да били спирачки.
Кор не похаби време, за да се приближи, вдигна и двата си пистолета в готовност.
Макар че беше изхабил доста куршуми, знаеше, че има поне по четири във всеки. А бойците му отново бяха зад него.
Приближи се, за да погледне вътре, изобщо не му пукаше какво ще намери: от своя вид, мъж или жена, лесър, за него нямаше значение.
Миризмата на развалено месо и захарен сироп го извести с кого от враговете си има работа и разбира се, когато се наведе в потрошената предна част, две нови попълнения, още с тъмен цвят на косите и руменина по кожата, бяха проснати на предните седалки.
Дори със закопчани колани, бяха в ужасно състояние. Като оставим настрани, че бяха надупчени от куршумите, по лицата им си личеше, че бяха размятани в купето на автомобила, удряни в таблото и посипани със счупено стъкло. Черна кръв течеше от разбитите им носове и нарязани бузи и брадички, смрадливата им течност капеше по гърдите им като вода по фаянсови плочки в баня.
Никакъв еърбег. Може би беше повреден.
- Не мислех, че ще успееш, - промърмори Балтазар.
- Да, - съгласи се някой.
Кор довърши работата като изпразни пистолетите си, хвана вратата от страната на шофьора и я откачи от пантите.
Докато звукът от потрошен метал отекваше в уличката, той метна вратата настрани, извади кинжала си от ножницата и се наведе.
Както всички лесъри, тези подчинени на Омега все още мърдаха и примигваха, въпреки катастрофалните си наранявания и щяха да продължават така вечно, ако ги оставеха в това състояние, дори телата им да се разпаднат след време.
Имаше един-единствен начин да бъдат убити.
Кор протегна дясната си ръка над лявото му рамо и зарови острието на кинжала си право в гърдите на този, който беше зад волана. Извъртя глава настрани и затвори очи, за да не го заслепят отново, изчака звукът на пукване и светлината да изчезнат преди да се наведе над седалката и да направи същото на този на пасажерското място.
След това се обърна, за да мине от другата страна и да ликвидира обезглавения, пищящ труп,… който имаше следи от гуми по гърдите, благодарение на минаването на автомобила в уличката.