Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
По всичко личи, че демонът, който се е вселил в тялото на Бърн, страхотно се забавлява: трупът има ерекция, която прилича на суров братвурст, дълъг един лакът.
Гарете пищи в отворената паст на трупа.
Свободната ръка на тварта раздира дрехите на още живия Гарете и продължава да дълбае — откъсва парчета плът, забива пръстите си в корема му и изтръгва оттам цяла шепа мускули. Червата на Гарете не издържат и заливат преплетените им тела със съдържанието си, но трупът като че ли не забелязва това. Той протяга ръката си към разкъсаната коремна стена на Вицекраля, кръвта се стича до лактите му, докато вътре влизат първо пръстите, после китката и накрая цялата ръка като гигантски пенис, насочен към сърцето на Гарете.
И някак знам какво прави тази ръка. Знам, че съм прав.
Пряк сърдечен масаж.
Ръчно изпомпва кръвта от сърцето на Гарете, за да поддържа мозъка жив, за да продължат онези сладостни вибрации от мъка, страх и отчаяние. Не мога да си представя какво чувства Гарете, но адски съм сигурен, че никога не искам да го разбирам.
Най-после съпротивата на Гарете преминава в инертни спазматични потрепвания и демонът хвърля тялото му в кратера с една ръка, както хлапе захвърля клечката от облизан сладолед. Трупът на Бърн се протяга като сънлива котка и впива очи в мен с хладна омраза.
От отворената му уста се раздава тракане като от изсипващи се камъни. Тракането спира за миг, докато мъртвите гърди се изпълват с въздух — тъй като тварта не диша, тя е забравила да си поеме дъх, преди да заговори. Тракането се подновява, става все по-бързо и по-бързо, докато постепенно не се оформя в сух, нечовешки безстрастен глас.
— Ти дъррржиш моя меччч.
Това не е Бърн. Душата му не се е върнала в тялото му — не спирам да си го повтарям, но изражението на очите му и звукът на гласа му изсмукват силата ми по-силно, отколкото заклинанията на Рейт. Вече дори не мога да държа Косал вдигнат и когато Рейт пристъпва напред и хваща с едната си ръка дръжката му, а с другата извива китките ми с много ефективен прийом от айкидо, аз дори не се опитвам да се съпротивлявам.
Демонът се обръща към Рейт.
— То умирашшше. — Сигурно говори за Гарете. — Аз гладдден. Не е нарушшшение?
Рейт свива рамене и мърмори нещо, което ми звучи като версия на пословицата „Не прахосвай, за да имаш“ на западен диалект. Той безстрашно се приближава към демона и поставя дръжката на Косал в мъртвата му ръка.
— Разбра ли каква е задачата ти?
Кретен, тъпанар, шибан идиот!
Можех сам да се заколя с проклетия меч. Можех да замахна към собствената ми глава…
Но не се сетих навреме за това.
Трупът хваща Косал за дръжката — и без жива ръка, която да активира заклинанието му, мечът мълчи. Демонът го вдига, оглежда сияещото му под лунната светлина острие и ясния блясък на руните, които го покриват от дръжката до върха.
— Палассс Риллл — изщраква демонът и някакъв абстрактен израз на някогашна похот в очите му ме кара да се чудя дали вътре няма и частичка от Бърн. Внезапно, без да се движи, демонът се озовава точно пред мен. Очите му блестят като стъклени — а може и да са такива, — а от гърлото му се разнася бавен приглушен стон като от стар, уморен любовник на ръба на преминаващ в инфаркт оргазъм.
— Здррравей, Каин — изрича той.
Гърлото ми се свива от усещане за дежа вю, което разбърква стомаха ми, предизвиквайки гадене.
Това не може да се случва. Сигурно сънувам.
— Защооо не бягашшш? Предиии винагиии бягашеее — казва той и острието на Косал се издига напред на едно ниво с щръкналия му пенис. Трупът се навежда към мен и аз усещам в дъха му миризмата на кръвта на Гарете и на консервиращия газ. — Каквооо имааа? Проблемиии с кракатааа?
От гърлото ми се разнасят тихи звуци на отвращение. Опитвам се да хлътна навътре в стола.
Рейт ме докосва по рамото.
— Палас Рил — напомня му той с рязък тон.