Острието на Тишал

— Може би не направо в потока, а на брега му. Ако той се удави преди пристигането ѝ, тя може изобщо да не се появи. Ценността му като примамка зависи от живота му; мъртъв е безполезен.

— Значи на брега. — Гарете отново намества ремъците на ножницата на Косал и поглежда нетърпеливо към кратера. — Защо се бавят толкова, по дяволите? Тия ремъци ме убиват.

Мъртъв съм безполезен?

Взимам решение за по-малко от секунда. Нямам нищо против да умра. От доста време свиквам с тази мисъл. Измислянето на план ми отнема още по-малко време.

Никак не е трудно да накараш някого да те убие.

Обръщам се към Гарете с мила усмивка.

— Следил си ли актьорската ми кариера, Винс? — питам го приятелски аз.

— Аз… запознат съм с работата ти — отвръща вдървено Гарете с озадачен вид. — Никога не съм ти бил фен; не си падам по насилието.

— Все пак може би ще успееш да отговориш на няколко лесни въпроса. Какво ще кажеш? Една малка викторина на тема Каин, за да мине времето, докато чакаме демона ти.

— Едва ли…

— Каква — питам аз, вдигайки показалец наставнически — е средната продължителност на живота на задниците, които заплашват Палас Рил?

— Заплашваш ли ме? — изръмжава Гарете и пристъпва към мен. — Ти? Сакатият? Да не си луд? Та ти дори не можеш да стоиш прав!

— Добре, признавам: подвеждащ въпрос — казвам аз и се навеждам към него, като се извивам настрани, за да хвана китката му с лявата си ръка. Преди да се усети колко е загазил, аз го дръпвам към себе си, извивам ръката му зад гърба и забивам лицето му в скута ми; прехвърлям лявата си ръка към врата му и го стисвам силно в свивката на лакътя, вкопчвайки се здраво в ремъка на ножницата; кокалчетата на левия ми юмрук се забиват в ларинкса му, а аз го затискам между лопатките с лакътя на дясната ми ръка. — Но трябва да ти кажа, че след теб средната стойност определено ще се понижи.

Артанските стражи ми крещят да престана и да го пусна и други подобни глупости. Чува се групово щракане, когато зареждат автоматите си и ги насочват към мен. За миг се напрягам в очакване светът да се разтвори в пламъците от дулата и ударите от куршуми.

Но вместо това Рейт ги надвиква:

— Спрете! Не стреляйте!

Гарете е забил ноктите си в краката ми, но аз и без това нямам кой знае каква чувствителност в тях. Гърлото му отчаяно се бори срещу хватката ми; тилът му е яркочервен и той започва конвулсивно да потрепва, а проклетите копелета още не стрелят…

— Не разбирате ли, че това е номер? — казва спокойно Рейт. — Това е сложна форма на самоубийство: Каин иска да го застреляте. — Той свива устни като разочарован учител. — Той ни е нужен жив повече, отколкото Гарете.

Рейт повдига рамене и въздъхва:

— Извинявай, Винс.

Ами, мамка му.

От друга страна пък, не е нужно да го оставям жив.

Един монах казва нещо, което не успявам съвсем да разбера, и Рейт му отговаря:

— Определено. Но Каин не трябва да умре. Можете да му причинявате болка колкото искате.