Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:

Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
1 ... 163 164 165 166 167 168 169 170 171 ... 189
Перейти на страницу:

— Това е така — потвърди внезапно вторият помощник с леко дрезгавия си глас. — Той гази повече от двадесет фута. Това е ливърпулският кораб „Сефора“ с товар въглища. На сто двадесет и три дни от Кардиф.

Погледнахме го изненадани.

— Каза ми го капитанът на влекача, когато се качи на борда за вашите писма, сър — обясни младият човек. — Той смята вдругиден да го изтегли нагоре по реката.

След като по такъв начин ни бе слисал с подробните си сведения, той се измъкна тихо от салета. Първият помощник отбеляза със съжаление, че не можел да си обясни прищевките на тоя млад приятел. Какво му пречело да ни каже всичко това веднага, искаше да знае той.

Задържах го, когато понечи да си тръгне. През последните два дни екипажът бе имал усилена работа и предишната нощ хората бяха спали много малко. Чувствувах болезнено, че аз — един чужд човек — върша нещо необичайно, давайки му нареждане да пусне всичките хора да си легнат, без да оставя и дежурен на котвата. Предложих аз да остана на палубата докъм един часа. След това щях да събудя втория помощник да ме смени.

— Той ще вдигне готвача и прислужника в четири — казах в заключение, — а после ще повика вас. Разбира се, при най-малкия признак за какъвто и да е вятър ще вдигне всички хора и веднага ще тръгнем.

Той прикри учудването си.

— Много добре, сър.

Щом излезе от салета, първият помощник мушна глава във вратата на втория помощник, за да го осведоми за нечувания ми каприз да поема сам дежурството на палубата за цели пет часа. Чух другия да повишава недоверчиво глас:

— Какво? Капитанът лично?

След това още няколко промълвени думи, една врата се затвори, после още една. Два-три мига по-късно отидох на палубата.

Чувството, че съм нов на кораба, което не ми даваше сън, ме бе накарало да прибягна до това необичайно нареждане, сякаш бях очаквал през тези самотни часове на нощта да мога да се сближа с кораба, за който не знаех нищо и за чийто екипаж ми бе известно съвсем малко повече. Вързан за кея, отрупан като всеки кораб в пристанище с цял куп всевъзможни неща и с всевъзможни хора, нахлули в него от брега, аз почти не бях имал възможност да го разгледам както трябва. Сега, когато вече беше готов да поеме в открито море, ширналата се, очистена от всичко главна палуба ми изглеждаше много хубава под звездите. Много хубава, много просторна за големината му и много привлекателна. Слязох от задната палуба и преминах през средната част, като си представях предстоящото пътуване през Малайския архипелаг, надолу по Индийския океан и после нагоре по Атлантическия. Всичките фази на това пътуване ми бяха достатъчно познати, всяка особеност, всички възможни случаи, с които имаше вероятност да се сблъскам в открито море — всичко!… освен необичайно новата за мен отговорност като капитан. Но аз черпех кураж от приемливата мисъл, че корабът е като всички други кораби, екипажът като всички други екипажи и че е малко вероятно морето да крие някакви особени изненади само за да ми създаде неприятности.

Стигнал до това утешително заключение, почувствувах, че ми се ще да запаля една пура, и слязох долу да си взема. Там всичко бе спокойно. На кърмата всички спяха дълбоко. Излязох отново на горната задна палуба, чувствувайки се удобно в пижамата си в тази гореща безветрена нощ, бос, със светеща пура между зъбите, и щом се запътих към бака, бях посрещнат от пълната тишина на носа на кораба. Единствено когато минавах покрай бака, чух дълбоката, спокойна и доверчива въздишка на някой, който спеше вътре. И отведнъж бях обладан от насладата, която идва от голямата сигурност на морето, сравнена с неспокойния живот на сушата, от това, че бях избрал този непридирчив живот, който не поднася тревожни проблеми, живот, пропит с първична духовна красота благодарение на абсолютната му прямота и целеустременост.

1 ... 163 164 165 166 167 168 169 170 171 ... 189
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)