Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

В осветения офицерски салет сварих двамата ми офицери да ме чакат при масата за вечеря. Седнахме веднага и докато вечеряхме, казах на първия помощник:

— Известно ли ви е, че има един кораб на котва там някъде зад островите? Видях върховете на мачтите му над хребета, когато слънцето залязваше.

Той рязко вдигна неизразителното си лице, обрасло с буйни бакенбарди, и изпусна обичайните си възклицания:

— За бога, сър! Не може да бъде!

Вторият ми помощник бе мълчалив млад човек със заоблени бузи и според мен прекалено сериозен за годините си, но когато погледите ни случайно се срещнаха, забелязах устните му леко да потрепват. Веднага наведох очи. Не бе мое задължение да насърчавам подигравките на моя кораб. Трябва да кажа също така, че знаех съвсем малко за моите офицери. Бях назначен за капитан на този кораб само преди седмици. Нито пък знаех нещо повече за екипажа. Всичките тези хора вече бяха служили заедно в продължение на около осемнадесет месеца и аз бях единственият нов човек на борда. Споменавам това, защото има известно отношение към всичко, което щеше да последва. Но онова, което чувствувах най-силно, бе положението ми на чужденец към самия кораб и ако трябва да кажа цялата истина, бях малко нов и за самия себе си. Аз, най-младият човек на борда (като изключим втория помощник) и все още неизпитан на такава длъжност, която те облича с най-пълна отговорност, бях готов да приема компетентността на другите като нещо, което не се нуждае от доказателства. От тях се искаше само да могат да се справят със задачите си; но се питах до каква степен трябва да се доверявам на онази идеална представа за собствената личност, която всеки човек изгражда тайно за себе си.

Междувременно първият помощник със страшните бакенбарди и с почти видим израз на съчувствие в кръглите си очи се мъчеше да развие някаква теория за споменатия кораб на котва. Преобладаваща черта у него бе да взима всички неща под най-грижливо внимание. Имаше способността да се съсредоточава най-старателно. Както сам често изтъкваше, обичал да си дава сметка почти за всяко нещо, което му се изпречвало на пътя, та чак и до онзи жалък скорпион, който той бе намерил в кабината си преди седмица. Въпросите защо и поради каква причина, свързани с този скорпион — как се е озовал на кораба, защо бил предпочел неговата каюта пред килера за провизии (който бил тъмен и тъкмо място, към което един скорпион би проявил повече склонност) и как е било възможно да успее да се удави в мастилницата на неговото писалище, — му бяха създали безкрайно безпокойство. За кораба сред островите обяснението бе намерено много по-лесно и тъкмо когато се готвехме да станем от масата, той направи своето изявление. Не се и съмнявал, че това е кораб, който е пристигнал наскоро от родината. Вероятно газел по-надълбоко, та не можел да премине през наноса освен при най-високия пролетен прилив. Затова е предпочел да отиде в това естествено пристанище да почака няколко дни, вместо да остане на котва на открито.