Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Нина измъкна един голям назъбен нож от дървената стойка и изскочи иззад кухненския плот. Само да успееше да се добере до пистолета…

София я забеляза със зачервените си течащи очи, гробна кожената възглавничка от фотьойла и я вдигна като шит, когато Нина замахна с ножа. Той разряза кожата на възглавничката и навън изскочи жълтият пълнеж.

Пистолетът лежеше на пода между тях. София удари Нина с тежката възглавница и я накара да отстъпи назад. След това се хвърли на пода с протегнати ръце…

Нина ритна силно пистолета. Той се плъзна по пода и се озова на няколко фута от Чейс.

Но той не можеше да го стигне, не можеше да помръдне нищо, освен очите си…

София заби юмрук в стомаха на Нина, след това хвърли по нея кожената възглавница. Нина залитна и замахна на сляпо с ножа, но София го избегна и я хвана за китката. С другата си ръка улови пръстите на Нина и жестоко ги изви назад.

Нина изпищя от болка и изпусна ножа.

София продължи да извива пръстите й, като същевременно сви другата си ръка и я удари два пъти с лакът в слепоочието. Замаяната Нина се свлече в стола.

София потърси ножа, но той се беше заровил в купчината стъкла. Тя се огледа за пистолета.

Нина се опита да седне, но й се зави свят. Видя, че София се отдалечава от нея.

От другата й страна лежеше Чейс. Погледите им се срещнаха за части от секундата. След това той отмести своя, но не за да погледне към София…

А към протегнатата си ръка.

Нина веднага разбра какво има предвид.

Тя хукна към София, която тъкмо бе вдигнала пистолета и се обръщаше, за да стреля…

Нина се хвърли в краката й. София размаха ръце и падна по гръб, приземявайки се върху ръката на Чейс – която здраво стискаше спринцовката.

Очите на София се разшириха, щом усети как металният връх се забива в гърба й. Тя веднага разбра какво е това и какво я чака.

— Не! – изкрещя силно, но крясъкът бързо премина в задавено пъшкане, когато токсинът се задейства.

Нина освободи краката си и издърпа пистолета от треперещата й ръка. Хвърли оръжието настрани и погледна към ужасеното лице на София.

— Помогни ми… – едва успя да прошепне София. – Моля… инжекцията…

— Има антидот?

— Да… в пневматичния пистолет… – Очите й се извъртяха към изпуснатото оръжие.

Нина го взе. Под цевта бе прикрепена малка метална тръба. Тя я отпуши и изсипа съдържанието в шепата си. Това беше спринцовка.

София я наблюдаваше отчаяно, очите й молеха за помощ, но Нина просто я изгледа студено.

— Дано да има достатъчно за двама – каза тя, държейки спринцовката в ръка. – Защото ако няма, аз просто ще си седя тук и ще те наблюдавам как умираш… кучко.