Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
Но спря малко преди целта.
Само на двайсет и пет сантиметра от капсулата.
За миг остана там, след което отново падна в основата, обвита в парлив облак дим. Разкъсаният винтоверт падна след нея и издрънча на пода. Дори калената стомана на пистолета се бе огънала от удара.
Ръцете ма Комоса паднаха в кървава каша върху разбития пистолет. Оставаше само Чейс.
С насълзени от дима очи Нина пропълзя към него.
— Еди! О, Господи, Еди! Добре ли си?
С пребледняло лице той бавно и изключително внимателно промуши дясната си ръка между пръчките, за да подкрепи лявата си китка, а след това още по-нежно извади и двете навън. Нина ужасена сложи ръка на устата си при вида на ръката му. През пурпурната кожа сгърчеше кост, а от раната на тласъци се лееше кръв.
Той прошепна нещо, но тя не можа да го чуе.
— Еди, тук съм, тук съм – успокояваше го тя, като му помагаше да върже ранената си ръка. – Какво има?
Той отново прошепна нещо, но този път тя успя да го чуе.
— Сега… като оправихме нещата… мисля… да подремна – с усилие произнесе той, преди очите му да се затворят и да се свлече на пода.
Нина продължи да го държи и да пази ръката му.
— Да, мили, поспи – прошепна тя и го целуна по бузата.
Тя остана в тази поза докато най-накрая не се появи спасителният екип, облечен в жълти противорадиационни костюми.
~31~
— Колко е хубаво да си у дома – каза Чейс, когато Нина му отвори вратата.
— Мислех, че този апартамент не ти харесва – подхвърли закачливо тя.
— Знаеш ли какво? Ако ме питаш и в пещера бих живял стига ти да си до мен.
— Да, и стига в пещерата да има кабелна телевизия. О, между другото… – Тя посочи към закачалката зад вратата
Отеклото лице на Чейс разцъфна в щастлива усмивка.
— Иха, жестоко е! – възкликна той при вида на новото черно кожено яке, което висеше там. Той я целуна. – Благодаря ти. Жалко, че известно време няма да мога да го нося… – Той повдигна лявата си ръка, която бе гипсирана и висеше на превръзка през рамото му.
— То ще те изчака, докато не стане време да го облечеш.
— Чудесно. Да не би да си ми намерила и нов „Уайлди“?
Тя се усмихна.
— Е, няма нужда всичко да ти е новичко. Еди.
— Тю!
Нина се засмя и го отведе до дивана.
* * *
Бяха минали шест дни, откакто ги бяха спасили от „Императора на океана”, шест дни, прекарани в болнично лечение и тестове за радиоактивно облъчване, които се оказаха отрицателни… шест дни интензивни разпити от Вътрешна сигурност и ФБР. Когато безбройните агенти най-накрая повярваха, че двамата всъщност не са участници в заговора, а са предотвратили ядрения взрив, Нина и Чейс бяха освободени.
Казаха им, че са се свързали с швейцарското и алжирското правителство, за да разследват фабриката на Юен и останките от гробницата на Херкулес. Бяха установени контакти и с правителството на Ботсвана, най-вече за да може да започне проверка на урановата мина, но и за голямо облекчение на Нина и Чейс, за да бъдат свалени обвиненията срещу тях.
Нина разбра с огромна радост, че Мат Трули е бил спасен. Преди да изскочи през люка, австралиецът включил аварийния маяк на „Водна бълха” и успял да си облече спасителен елек преди подводницата да потъне. След като прекарал два часа в Атлантическия океан, един хеликоптер на крайбрежната охрана го забелязал. Освен счупеното ребро бил изпаднал и в хипотермия, но щял да се възстанови напълно.
Единственото неизвестно оставаше София. След като напуснал яхтата, конвертопланът кацнал на Стейтън айлънд близо до моста „Верацано Нероуз”, за да може да наблюдава експлозията от безопасно разстояние – но щом станало ясно, че бомбата няма да избухне, самолетът отново излетял и се отправил към летището „Джей Еф Кей”. Когато необичайното му поведение и липсата на летателен план събудили подозренията на въздушния контрол, конвертопланът побързал да кацне на един празен терен в покрайнините на „Куинс”, недалеч от „Джей Еф Кей”, и бил изоставен от пътниците му. Двама от тях били арестувани по-късно в открадната кола, но останалите – включително София, – изчезнали без следа.
Сега тя се бе превърнала в най-издирвания терорист, за чието залавяне всички възможни служби за сигурност работеха с настървението на раздразнени стършели.
* * *
Чейс се накани да вдигне крака върху масата, но размисли и хвърли един поглед към Нина. Тя се ухили.
— Не, давай. Разрешавам ти. Само този път. Като се има предвид, че спаси Ню Йорк.