Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

На прага стоеше София с насочен пистолет.

Преди Чейс да успее да реагира, тя стреля.

Една метална стреличка се заби в гърдите му. Задъхвайки се от болка, той я издърпа… но парализиращият токсин за миг се разля из тялото му и треперещата му ръка замръзна във въздуха. Падна по гръб, стиснал здраво стреличката, а гипсът му изтрака на дървения под.

София хвърли пневматичното оръжие на пода, измъкна черен автоматичен пистолет изпод якето си и затвори вратата зад гърба си.

— Здрасти, Еди – каза тя, като го прескочи. – И Нина! Не бих казала, че се радвам да ви видя… но това няма да продължи дълго. – Тя насочи пистолета си към Нина и й махна да излезе иззад кухненския плот.

Нина тръгна с разтуптяно сърце, но хвърли един бърз поглед към стойката за ножове.

— Дори не си го помисляй – предупреди я София, като се приближи към нея.

— Какво направи с Еди? – извика Нина, поглеждайки към Чейс.

— Не се тревожи, жив е – поне ще бъде в следващите няколко минути. Искам да може да гледа.

Нина отиде в средата на всекидневната.

— Какво да гледа?

София се приближи към нея.

— Да те гледа как умираш, естествено. Господи! – Тя отстъпи назад и огледа апартамента. Нямаш представа колко те презирам, долна малка американска кучка. Ясно ми е защо си се влюбила в Еди, все пак е герой, но какво той намира в теб, просто не мога да го разбера. Дори някой като него от низшата класа заслужава нещо по-добро.

— Не го обичам, защото е герой – възрази Нина. – Обичам го заради това, което е. Не че и това ще успееш да разбереш.

— О, я млъквай! – присмя й се София и насочи пистолета си към лицето на Нина. – Еди, надявам се, че гледаш. Сега ще убия малката ти повлекана. Какво ще кажеш за това? – погледът й се отклони за миг към Чейс…

И Нина се хвърли към нея.

Тя сграбчи ръката на София и изби пистолета с един удар. Той падна на пода, издълба грозен белег върху полирания паркет и се плъзна под холната масичка.

Стреснатата София го проследи с поглед, след което се обърна към Нина и подигравателно се усмихна.

— О, Еди те е тренирал, нали? – Тя замахна и улови вдигнатата ръка на Нина. – Въпросът е, че е тренирал и мен – изсъска тя, като дръпна Нина към себе си и същевременно я спъна с крак.

Нина се олюля и се стовари тежко на пода до африканската статуя. Болката в старите рани отново пламна. Срещна погледа на Чейс, но той бе абсолютно безпомощен.

София изтича до стъклената масичка и се наведе, за да вземе пистолета.

Нина скочи и се огледа за оръжие. Намери го.

София тъкмо бе сграбчила пистолета, когато статуята се стовари като бейзболна бухалка върху гърба и с такава сила, че част от нея се отчупи и излетя към другия край на стаята. София успя единствено да извика от болка, а Нина отново махна със статуята, като този път улучи раменете й. София се строполи на пода и пистолетът се изплъзна от ръката й.

Нина отново вдигна статуята във въздуха и се накани да удари София по главата…