Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Комоса се изправи и се огледа за пълнителя. Забеляза го и се запрепъва към Нина.

Тя видя как Чейс се обърна на една страна и бавно запълзя към бомбата. Каквото и да възнамеряваше да прави трябваше да му осигури малко време.

Опита се да достигне до падналия пълнител, но не успя. Но с крака може би щеше да успее…

Използвайки тръбата за удължител, тя протегна крак малко преди Комоса да го достигне. Той се завъртя на пода и се блъсна в отсрещната стена.

Комоса изсъска нещо нечленоразделно, от устата му блъвна кръв. Той я изрита с всичка сила в стомаха и се запрепъва към стената.

Чейс стигна до бомбата. Хвана се за вертикалните пръти и се изправи.

Комоса достигна пълнителя, пъхна го в пистолета и вкара патрон в цевта. Обърна се, за да се прицели в Чейс – и видя, че той също се е прицелил в него.

— Долу обеците! – изрева Чейс, като го простреля с пневматичния винтоверт.

С експлозивен гръм шестинчовия стоманен болт излетя напред. Създаден да пробива метал, той прониза като масло ребрата и сърцето на Комоса, след което излезе през гърба му и се заби в стената. Забоден като пеперуда в хербарий, Комоса шокирано се втренчи в Чейс, преди да изхрипти нещо за последен път и на устните му да избият кървави мехурчета. Главата му клюмна напред, от малката дупка на гърдите му шурна кръв, която се сля с пяната, капеща от разбитата му уста. Пистолетът падна в краката му.

— Това беше ужасно – изпъшка Нина.

— Гадът си го заслужи – едва успя да каже Чейс, пусна винтоверта на пода и запълзя към нея.

— Не, имах предвид каламбура.

От устата на Чейс излезе странен звук, който почти можеше да мине за смях.

— Добре ли си?

— Мен не ме гледай, какво да правим с бомбата? – тя погледна към нея, опитвайки се да разчете цифрите на дисплея. – О, Боже! Остават само шест минути!

Чейс промени посоката си на движение. Откри неподозирани сили в изтерзаното си тяло и се изправи. Приближи се, залитайки, към трупа на Комоса и вдигна пистолета.

— Трябва да се изкачиш на мостика и да изпратиш сигнал за помощ – на канал шестнайсет. След това обърни яхтата и се постарай да я отдалечиш колкото се може повече от брега.

— Ами ти?

— Аз ще се опитам да предотвратя избухването на това нещо! Издърпай веригата към себе си.

Нина побърза да направи каквото й каза.

— Нали каза, че има капани!

С треперещи ръце Чейс притисна дулото на пистолета към веригата, колкото се може по-далеч от ръцете й.

— Трябва да направя нещо! – Той стреля. Веригата се скъса и китките на Нина се отпуснаха свободни. – Хайде размърдай се!

Нина погледна разтревожено към окървавеното му лице и изтича навън.

Чейс се доближи до бомбата.

— Добре, какво имаме тук? – Таймерът опиташе 00:05:22. – Пет минути до взрива. Мога да се справя. Да.

Той се облегна на капсулата и погледна надолу към, стоманената основа. Дебелите болтове, които придържаха урановата сачма, бяха развити. Той бръкна в дупката с надеждата, че ще успее да я измъкне, но тя прилепваше толкова, че не успя да я закачи дори с нокът.