![Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/8/grobnicata-na-herkules-calibre-2-43-0-download.jpg)
Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
От дупката в гърдите му бликна кръв, но тялото едва помръдна. Болтът бе заседнал здраво в ребрата.
Нина влезе в склада.
— Еди! – ахна тя, като го видя как се опитва да свали трупа. – Какво правиш?
— Помогни ми да го сваля – каза Чейс.
— Защо? – попита Нина, но след това видя пъхнатия между пръчките пистолет и разбра какво си е наумил. – Чакай малко, възнамеряваш да го използваш, за да блокираш онова нещо? Какво е това, вариант на „Уикендът на Бърни“?
— Не разполагам с друго! Хайде, помогни ми. Колко време ни остава?
Нина погледна към таймера.
— Две минути!
Тя хукна към него и хвана Комоса за едната ръка, потискайки отвращението си. Чейс сграбчи другата.
— Така – каза той. – Готови и дърпай!
Двамата едновременно опряха крака в стената и дръпнаха с всичка сила. Главата на Комоса се залюля, счупената му челюст зяпна. Някъде от вътрешността на гърдите му се разнесе ужасен жвакащ, хрущящ звук, но мъжът остана забоден за стената.
— Дори и мъртъв този тип си остава голяма досада! – възкликна Чейс. – Добре, хайде пак – дърпай!
Те отново го дръпнаха за ръцете, опитвайки се да го откачат от болта. Отново се разнесе мокрият жвакащ звук, този път придружен от сухо изпукване.
— Хайде бе! – изкрещя Чейс към трупа. – Освобождавай се, шибано голямо...
Реброто, в което бе заседнал болтът, най-накрая остро изпращя и се счупи. Комоса се откъсна от стената и се стовари върху тях. Нина и Чейс изгубиха равновесие и се строполиха на пода. Нина изпищя, когато грамадното тяло я затисна и мъртвата му длан притисна лицето й като гигантски тлъст паяк. Тя погнусена я оттласна встрани.
Чейс се измъкна изпод трупа, след което го отмести от Нина.
— Хайде, имаме само... – Той погледна към таймера. – Мамка му! Остава ни само една минута!
Те хванаха Комоса за ръцете и започнаха да го влачат по пода. Твърде бавно. Нина погледна през рамо към таймера.
Петдесет секунди...
— Да не би всичките му проклети обеци да са направени от олово? – изръмжа Чейс между две кошмарно тромави стъпки. Бомбата бе вече на шест фута, пет, четири...
Четиридесет секунди...
— Добре! – изпъшка Чейс, когато тялото най-после се озова до основата на бомбата. – Пъхни ръцете му пол пистолета – трябва да блокираме минимум един фут от този отвор! – Той се пресегна, сграбчи едната ръка на Комоса и се опита да я пъхне между пръчките. Нина направи същото с другата.
Трийсет…
Чейс хвана пръстите на Комоса и подпъхна ръката му от другата страна на бомбата.
Тя не помръдна.
Ръцете на нигериеца бяха твърде дебели, за да се пъхнат между пръчките.
— Ох, мамка му! – проплака Чейс. Той се премести и хвана лакътя на мъртвеца, опитвайки се да напъха ръката му още по-надълбоко в отвора. Нина пусна ръката, която държеше, за да му помогне.
Безуспешно. Ръката влезе само до китката, след което напомпаните мускули опряха в стоманата.
Двайсет…
Нина отново насочи усилията си към другата ръка и успя да вкара дланта и китката в дупката – но само дотам. Тя отскочи назад и отчаяно ритна лакътя му, опитвайки се да го вкара по-навътре, но без успех.
Десет…
— Мамкамумамкамумамкаму! – изруга Чейс, когато таймерът започна да показва числата. Въпреки че между прътите бяха натъпкани пистолета, винтоверта и двете ръце на Комоса, те не бяха достатъчни да спрат ураниевата сачма, преди да е достигнала критично разстояние. Трябваше му още нещо, дебело поне десет сантиметра.
Но наоколо нямаше нищо.
Освен…
Пет…
— Назад! – изкрещя Чейс на Нина, като й махна с ръка да се отдалечи от бомбата.
Три, две…
Със силен рев Чейс пъхна собствената си лява ръка в отвора.
Едно…
Нула.
Експлозивният заряд в основата под ураниевата сачма избухна. Цилиндърът с обогатен уран 235 се изстреля нагоре като снаряд, удари се във винтоверта и браунинга и ги отнесе нагоре със себе си.
Блъсната се в мъртвите ръце на Комоса. От силата на удара костите се начупиха и откъснатите китки излетяха нагоре…
Към ръката на Чейс.
Той бе стегнал всичките си мускули в очакване на болката, която знаеше, че е неминуема – но тя надхвърли всичките му представи, когато ръката му се размаза в капсулата. Въпреки че металните препятствия и дланите на Комоса бяха смекчили удара донякъде, лакътната му кост се счупи и сачмата преодоля и нея по пътя към очакващата я свръхкритична уранова маса…