![Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/8/grobnicata-na-herkules-calibre-2-43-0-download.jpg)
Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
Ако успееше да извади сачмата, може би щеше да блокира механизма...
В замъгленото му съзнание се появиха откъслечни спомени от инструктажите в САС. В бомбите от този тип двете необходими парчета уран трябваше да се поставят на разстояние от двайсет и пет сантиметра едно от друго, за да не се допусне непрекъснато излъчване на радиация при контакта им. Това обясняваше голямото разстояние между основата и капсулата.
Значи ако успееше да счупи металните пръчки...
* * *
Запъхтяна, Нина се втурна на мостика.
Както и очакваше, той бе празен – всички бяха напуснали яхтата с конвертоплана. За неин ужас през големия прозорец се виждаха познатите очертания на долен Манхатън: вляво Батъри парк, потънал в зеленина, и стъклените кули на Фридъм тауър, която се издигаше над старите тухлени сгради; вдясно терминалът на фериботите и пристанището на Саут стрийт; безличните небостъргачи на финансовия квартал се издигаха към небето в огряна от слънцето стена зад бреговата линия. „Императорът на океана“ бавно завиваше и се насочваше към Ийст ривър.
Тя хукна към руля. Яхтата очевидно се движеше на автопилот – само да успееше да го изключи и да завие обратно към пристанището...
Рулят се завъртя в ръцете й, но курсът на лодката не се промени. Управлението се извършваше по електронен път, не бе директно свързано с руля и компютърът не предаваше контрола си.
— Мамка му! – Тя огледа панела за управление, търсейки начин за изключване на автопилота. Не откри нищо, само няколко неразгадаеми екрана.
Радиото…
Откри го лесно, малка телефонна слушалка с един бутон и кабел. Тя натисна няколко бутона, докато на дисплея не се появи „16” и приближи говорителя към устата си.
— Мейдей, мейдей, мейдей*! Говори „Императорът на океана“. Намирам се край долен Манхатън – на борда имам ядрена бомба! Повтарям, обажда се яхтата „Императорът на океана”, на борда имам ядрена бомба, която ще избухне след четири минути!
[* От френски: m'aidez – помогни ми. Международен радиосигнал за помощ, който се изпраща от самолети и кораби, изпаднали в беда. – Б.пр.]
Тя изчака някой да отговори. Минаха няколко секунди, но не се чуваше нищо, освен съскане. Тъкмо се канеше отново да опита, когато от говорителя се разнесе раздразнен мъжки глас.
— „Императоре”, говори крайбрежната охрана. Длъжен съм да ви уведомя, че обявяването на фалшив сигнал за помощ е федерално престъпление, наказуемо с до шест години затвор и глоба от двеста и петдесет долара.
— Добре де, ясно! – изсъска Нина. – А сега си натоварете задниците на катера и ме арестувайте – само че побързайте, защото не мога да спра тая яхта!
Отново кратка пауза.
— Да не би да казахте… ядрена бомба? – попита мъжът.
— Да! Ядрена бомба. Бомба като Б-О-М-Б-А! В склада возим Хирошима и не знаем как да я спрем! Обадете се на Държавна сигурност, на президента, на когото там трябва да се обадите, по дяволите! Само гледайте да стане за четири минути!
Чу се някакъв глас на заден план и връзката прекъсна. Нина нетърпеливо пристъпваше от крак на крак.
— Хайде, хайде! Направете нещо!
Най-после се чу глас.
— „Император ма океана”, обявяваме тревога – каза мъжът.
— О, слава Богу!
— Но ако наистина не лъжете… за четири минути нищо не можем да направим. Само вие можете вие можете да я спрете.
Нина се вторачи в слушалката.
— А така… страшно ми помогнахте! – Тя я хвърли върху конзолата и хукна надолу по стълбите. – Еди! Имаме проблем!
* * *
Чейс чу гласа й.
— Нищо ново под слънцето – промърмори под носа си той.
Беше събрал няколко предмета, които беше намерил в склада – пистолета на Комоса, пневматичния винтоверт, – и се опита да ги вбие между вертикалните пръчки, за да блокира урановата сачма. Но се оказа, че не са достатъчни. Можеха да попречат на сачмата да стигне до капсулата и да възбуди критичната маса – но въпреки това щеше да се приближи достатъчно близо, за да излъчи огромно количество радиация, която не само щеше да го убие и да облъчи цялата яхта, оставяйки грамадно парче смъртоносно радиоактивен боклук да се носи край един от най-гъсто населените градове в света, но силата й щеше да бъде достатъчна, за да засегне хората и на сушата.
Това не бе достатъчно. Но складът беше празен. Вътре бяха само той и бомбата.
И тялото на Комоса…
Той погледна към таймера. Три минути.
По-малко.
Чейс се изправи, болката в главата му се засили, и той, олюлявайки се, тръгна прикования си враг. Палубата под краката му беше като гума, сякаш вървеше по отпуснат трамплин. Подозираше, че има сътресение на мозъка не можеше да си позволи да губи време в мисли за това. Вместо това се пресегна и сграбчи Комоса за раменете, като се опита да го свали от болта, които го придържаше към стената.