Ангелите не оцеляват на леда

— Ами и без това нищо не се получава — мрачно възрази Дзюба. — Според начина отпада Ефимова, според мотива — Болтенков, според разкриването — Галина Носуленко, според алибито — само първите два случая още са под въпрос, а останалите три не подхождат. А според личността на заподозрения изобщо нищо не се връзва.

— Ти забрави и хората, на които може да се е разсърдил Власов — забеляза Антон. — Съдията Елисеев, който е помолил да го сменят в навечерието на състезанията, си е съвсем наред. Съдийката Ярцева, която е била назначена вместо Елисеев, ощетила е Власов и неговата партньорка Третякова и не ги е допуснала до националния отбор, също е жива. И самата Третякова, която го е зарязала, спокойно си живее. Получава се някаква странна избираемост. На едни той отмъщава, на други — не. Защо?

— Просто не е успял — въздъхна Дзюба. — Те са наред в неговия черен списък.

— Оптимист такъв! — засмя се Настя. — Ами ако разгледаме идеята за килър? На нас много ни пречи убедителното алиби на Власов. Сигурна съм, че ако се опитаме да проверим първите два случая — Носуленко и полицая от Перм, — ще получим същия резултат. Как е Власов с финансите? Има ли той възможност да наеме човек за изпълнението на неговия мащабен акт на възмездие?

— С финансите е зле — отговори Антон. — Живее съвсем скромно. И за картините си получава малко. И начинът му на живот не е като на хора, разполагащи със свободни пари. А ние имаме налице пет убийства, е, в краен случай четири, ако Носуленко наистина е била убита от онзи скитник, когото са вкарали в затвора. Та това са луди пари!

— Лошо — потропа Настя с флумастера по масата. — Много лошо. За да заявим тази версия пред вашия следовател, ни е нужна стройна система от аргументи. Власов като заподозрян никак не е убедителен. Или…

Тя се замисли, загледана в стълбищната площадка, в мястото, където беше завоят. По светлото дърво потрепваше сива сянка, която имаше напълно обясними контури. Да се чудиш просто как такова тежко и тромаво тяло бе успяло да се премести от вратата на стаята на Саньок до стълбището абсолютно безшумно. Вярно е, че стимулът е голяма работа. И невъзможното става възможно.

— Петя, я къш оттука — леко повиши глас тя. — Зарежи лошия си навик да подслушваш възрастните чичковци и лелки, още си малък да слушаш такива разговори.

Петручо се подчини безропотно, но по обратния път стъпките му се чуха напълно отчетливо: той вече не се криеше.

„Глупост някаква се обажда у мен — весело си помисли Настя. — Заяждам се като хлапачка от детска градина. Нима ме обзема старческо малоумие и постепенно се вдетинявам?“

Та какво каза Ромка, когато четеше бележките си? „Ние не се обиждаме от такива неща. Всички всичко разбират. Такъв е законът на глутницата. Всеки мисли само за себе си и за своята кариера, това е нормално. Всеки гризе своя кокал и не го дава на никого. Но и не се сърдим за такова поведение от отсрещната страна. Всички сме такива. При нас не може другояче.“ Как може да се интерпретира това? Третякова е мислела за своята кариера, а не за болното коляно на Власов, затова не го е изчакала и си е намерила друг партньор. Вписва ли се това в схемата? Прекрасно. Съдийката Ярцева е изпълнявала указанието на Федерацията, от която е зависима. Не ги ли послуша — ще й свият сармите и ще я пращат да съди състезания от провинциално значение, а за пътувания в чужбина за сметка на Федерацията няма как и да мечтае. И нея може да я разбере човек. Елисеев пък за нищо не е виновен.